Читать «Облачен воин» онлайн - страница 115

— Може би — каза Мистър Сноу. — Много думи, които използвам, нямат никакво значение за теб. Ти живееш в друг свят; виждаш нещата по друг начин.

Стив вдигна рамене.

— Ти можеш да ме научиш да виждам нещата по твоя начин.

Мистър Сноу се усмихна.

— Съмнявам се. Какво например казваш с думата „разбиране“?

— „Разбиране“? — Стив помисли за момент. — Хм, осъзнаване на онова, което някой има предвид, когато ти заповядва. Осъзнаване как нещо работи или какво да направиш, ако нещо работи неправилно.

Мистър Сноу кимна.

— Ами „любов“?

Стив се поколеба.

— Това мютска дума ли е?

— Не, тя е от Старото време. Тази дума непрекъснато е била в устата на хората. Не че е променила нещо.

Стив поклати глава.

— Значи не е била много важна. Ако е била важна, щяхме да я използваме във Федерацията. Какво означава тя… някаква ругатня?

Мистър Сноу се подсмихна.

— Виждам, че има много да учиш.

Стив го гледаше.

— Виж… Кадилак не е чувал за „телевизор“, ти не си виждал „патерици“, а аз не зная какво значи „любов“. Може би можем да се образоваме един друг. Помисли за това.

Очите на Мистър Сноу светнаха.

— Ще помисля.

Потупа Стив по рамото и излезе от колибата.

Сега, когато вече не му даваха дрийм кап, Стив започна да мисли по-ясно и разбра, че неговите разговори с Мистър Сноу и Кадилак може би ще му спасят живота. Той знаеше за летописците от инструктажа, проведен, преди да напуснат форт Никсън. Сред една раса от идиоти те бяха умните хора. Рядко срещани надарени индивиди, които служеха като обществени умове за мютските племена. Беше известно, че мютите не могат да четат и да пишат, и тъй като повечето бяха кретени, които не знаеха нищо, всички изцяло разчитаха на летописците си. Според тримата инструктори от разузнаването на Федерацията, които провеждаха инструктажа, най-умните от тези мюти съхраняваха в главите си историята от около деветстотин години. Те можеха също да влагат части от нея в музика — която беше известна като „огнени песни“ — плюс малко резюме от общо познание, което позволяваше на мютите да оцелеят!

При рязкото намаляване на броя на южните мюти през столетията след избухване на войната много летописци се смятаха за загинали. Онези, които бяха избегнали смъртта по време на омиротворяването и разселването на новите територии, или се бяха преместили на север, или се криеха. Смяташе се, че летописците са по-многобройни между Плейнфолк, макар че не във всяко племе ги имаше и онези племена, които имаха летописци, ги пазеха добре. Освен явните предимства от притежаването на ходеща енциклопедия беше станало очевидно, че летописците дават на племето жизненоважно превъзходство над съперниците в други отношения — отношения, които все още не бяха добре разбрани. Едно обаче беше ясно: че има определена зависимост — че колкото по-надарен е един летописец, толкова по-силно е племето.

След като нееднократно му беше казвано, че мютите не вземат пленници, Стив не можеше да разбере защо неговият живот е пощаден. Много искаше да разбере, но това беше въпрос, който старателно избягваше да зададе на своите похитители. В ума му се криеше страх, че техният календар може да включва някакъв странен празник, на който цялото племе М’Кол тържествено да се угощава с печено месо от облачен воин. Ако го очакваше това, той предпочиташе да не го знае. Задоволи се с това да изрази признателността си към всички мюти, които му помогнаха да възстанови здравето си, и се поздрави с късмета си, че беше свален от Кадилак. Освен че беше интелигентен и с добро чувство за хумор, той също като Мистър Сноу, беше безкрайно любопитен. Не би могло да бъде по-добре. Стив беше готов да задоволява жаждата им за знания. Щеше да им предаде в най-големи подробности целия речник на трекера, дума по дума, плюс всичко, което искаха да знаят за Федерацията. А онова, което не знаеше, щеше да измисля. Щеше да проточи тези беседи, докато ги накара да му разкажат всичко, което знаят те. Докато смятаха, че за тях това е добра сделка, щяха да го държат жив. В края на краищата… с кого другиго можеха да разговарят?