Читать «Ключът» онлайн - страница 47

Стигна до ъгъла в мига, в който зад гърба му прозвуча сирена. Гейбриъл присви очи, заслепен от ярките слънчеви лъчи, и ускори ход сред тълпата, хвърли радиостанцията в едно кошче за боклук. Трябваше да се махне оттук колкото се може по-бързо. Мократа полицейска униформа едва ли бе най-добрата дегизировка за един беглец от закона.

18

Общинска болница, Руин

Катрин бе изправена пред истинско предизвикателство, което ѝ даваше непосредствена цел и я изпълваше с надежда, каквато не бе изпитавала от дни: трябваше да намери начин да прочете тайното послание на Оскар, като използва ограничените ресурси, които ѝ предлагаше болничната стая.

От опит знаеше, че за да запали огън са ѝ необходими три основни неща: гориво, подпалки, които да изиграят ролята на катализатор, и огън. За гориво щеше да използва няколко страници, откъснати от средата на медицинския дневник, тъй като не смееше да вземе дори един лист от бележника на баща си. Въпросните страници вече бяха накъсани на ивици и струпани на купчинка на перваза.

Що се отнася до подпалките, тук трябваше да прояви повече творчество и въображение. Най-общо казано, нуждаеше се от нещо, което да подсили огъня. Откри нужното ѝ вещество в дозатора за дезинфектиращ гел до вратата, какъвто използваха всички съвременни болници. От етикета разбра, че точно тази марка гел съдържа четирийсет процента алкохол. Алкохолът се изпаряваше бързо, оставяше кожата суха и притежаваше антисептични свойства. Освен това бе отличен катализатор на огъня.

Изсипа солидно количество в шепата си и го размаза по перваза, след което натрупа отгоре му ивиците хартия, така че да поемат запалителните пари, отделящи се от него. Колкото повече време минаваше, толкова по-добре щеше да се напои хартията и толкова по-голяма бе вероятността да се запали и да гори добре. Все още обаче не бе запалила огън. За целта ѝ трябваше слънцето.

Катрин лежеше на леглото, вперила поглед през прозореца към ясната ивица синева между преминаващите дъждовни облаци и планинските върхове. Не бе палила огън по този начин от последната им екскурзия с Джон. Бяха решили съвсем спонтанно да излязат в планината преди Гейбриъл да се е върнал в колежа за новия семестър, а Джон да е заминал на онези археологически разкопки в Ирак, от които така и не се върна.

Бяха тръгнали на еднодневен преход извън обичайния за подобни начинания сезон в Белите планини в Ню Хампшир, когато ги застигна страховита буря. Успяха да се доберат до мястото, където бяха паркирали взетия под наем автомобил, и откриха, че акумулаторът е паднал. Върнаха се в заслона, който бяха подминали край пътеката, но там някой начинаещ турист бе използвал целия запас от дърва, без да остави нови. Двамата с Гейбриъл събраха нападали клони, но те бяха прекалено влажни, за да се запалят. Изобщо не бяха забелязали, че Джон не е с тях. Разбраха го едва когато той се върна в заслона, размахвайки дълга пръчка, на върха на която висеше чорап, накиснат в резервоара на автомобила. Струпаха клоните върху чорапа и изчакаха парите да се просмучат в дървесината, както правеше Катрин и в момента. Дизелът от резервоара не гореше добре, но от наситените с изпаренията му клони се получи хубав огън. Прекараха нощта в заслона, сгушени един до друг, стоплени от огъня... последния път, когато бяха и тримата заедно. Катрин се усмихна при спомена за тяхната близост и озарените им от огъня усмивки, докато навън бушуваше буря. В този миг осъзна, че топлината не е само в съзнанието ѝ, но вече навлиза през прозореца и гали кожата ѝ. Слънцето бе озарило фасадата на болницата.