Читать «Ключът» онлайн - страница 45

Следващите две неща, които откри, я разстроиха допълнително. Първото бе връзка ключове. Спомни си как заключи вратата на апартамента си и ги пусна в чантата, докато тичаше да хване такси, което да я откара до летището. Второто бе малък фотоалбум с хартиени корици и надпис „Снимки за 1 час“ отстрани. Съдържаше снимки от една отдавнашна екскурзия до Ню Йорк. Тогава за последен път бе видяла жив брат си Самюъл. Прибра албума в чантата, преди да се е разплакала, после погледна купчината вещи, останали от миналия ѝ живот, разпилени върху леглото, и се опита да се абстрахира от емоционалното им значение и да погледне на тях като на средство, което да улесни бягството ѝ.

Разполагаше с достатъчно дрехи, но не и с пари в брой, а бе достигнала лимита на кредитните си карти, купувайки самолетния билет, с който бе пристигнала гук. Трябваше да реши и проблема с ченгето и свещеника, застанали на пост в коридора. Ако успееше да отклони вниманието им по някакъв начин, вероятно можеше да се измъкне от стаята. Помисли за болничния персонал. Вероятно можеше да убеди някоя сестра да ѝ помогне, макар да нямаше представа как ще повдигне темата или ще обсъди детайлите от плана си, предвид неизменното присъствие на свещеника в стаята ѝ. Персоналът най-вероятно бе получил инструкции да уведомява ръководството за всеки нерегламентиран контакт.

Стана от леглото, като внимаваше да не изтърси вещите си на пода, и отиде до прозореца. Присви очи, тъй като светлината отвъд износената щора я изненада, но навън не откри нищо, което можеше да ѝ помогне. От калдъръмената улица долу я деляха четири етажа, а аварийната стълба на отсрещната сграда само я подразии допълнително. Видя и вездесъщия страховит силует на Цитаделата да се издига като бдителен страж над покривите и да потапя в мрак хоризонта. Насочи вниманието си отново към стаята, огледа всеки предмет в нея и се опита да прецени с какво би могъл да ѝ помогне той за бягството ѝ.

Стаята бе доста оскъдно обзаведена. Като се изключеха леглото и телевизорът, в нея имаше масичка с пластмасова чашка и гарафа с вода, няколко електрически ключа над леглото и найлонов джоб, окачен на стената, пълен с разни медицински бележки. От тавана висеше въженце за спешни случаи с червена дръжка в долния край, достатъчно голяма, за да бъде уловена от немощна ръка. Лив се замисли какво ли би станало, ако дръпне въженцето. През последните няколко дни бе чувала тропота на стъпките и реакциите на персонала на алармите, прозвучали от други стаи. Макар шумът и суматохата, които би могла да създаде алармата, да бяха достатъчно сериозни, за да разсеят свещеника за миг, цялото внимание на медицинския екип щеше да бъде насочено към нея и щеше да е невъзможно да заговори незабелязано някого или да му предаде бележка. Трябваше да открие друг начин.