Читать «Ключът» онлайн - страница 48

Скочи от леглото и се втурна към прозореца. Улицата бе заляна от топлите лъчи на следобедното слънце. То се бе снижило под облаците и скоро щеше да залезе зад планините. Трябваше да побърза.

Свали очилата си за четене, които бе вдигнала над челото си, и ги нагласи над купчинката накъсана хартия така, че едното стъкло да фокусира слънчевите лъчи върху върха на купчинката.

Върху хартията се появи миниатюрно ярко петънце и Катрин се опита да спре треперенето на ръката си и да задържи очилата на място. Хартията се сви, набръчка се и превърна в пепел, но не пламна. Тя премести очилата и фокусира ярката точица върху крайчеца на жалката купчина хартия. Ъгълът на една от ивиците почервеня и се превърна в пепел, но отново не се появи пламък. Катрин сви шепи и задуха лекичко, като се стараеше да не разпръсне късчетата хартия, а и да не издуха събралите се алкохолни пари. Продължи да подухва нежно и неуморно, насочила вниманието си към почервеняващата ивица хартия. И тъкмо когато остана съвсем без дъх и почти се отчая, се появи пламъче и плъзна по хартиените ивици.

Катрин грабна бележника от леглото и го отвори. Нямаше представа колко е дълго скритото послание, а разполагаше с ограничено количество хартия, която на всичко отгоре гореше бързо. Взе още един лист, пусна го в огъня и внимателно поднесе първата празна страница към пламъчетата.

Ефектът бе почти мигновен. Топлината потъмни хартията, пропита с неизвестно каква киселина, и се появи страница, изпълнена с грижливо изписани букви. Текстът, подреден във формата на обърнато Тау, бе огледало на първото пророчество, с което тя бе израснала, и бе написан на същия древен език. Погледът ѝ пробяга по маланските символи, езика на нейното племе, и тя зачете написаното, като превеждаше наум.

Ключът отключва Тайнството

Тайнството се превръща в Ключ

И земята цяла ще потръпне

Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта

И там да угаси огъня на Дракона до края на първо пълнолуние

Погине ли Ключът, земята ще се разцепи и

Чума ще връхлети, за да бележи края на дните

Тя го прочете отново, мъчеше се да открие някакъв скрит смисъл. Звучеше ѝ като предупреждение, но бе прекалено неясно.

Трябваше да има още.

Грабна още един лист хартия и го хвърли в гаснещите пламъци. Хартията гореше по-бързо от очакваното и стаята започваше да се изпълва с дим. Катрин отгърна следващата страница от дневника и я поднесе към пламъците.