Читать «Ключът» онлайн - страница 32
Саймън Тойн
- Каква е причината за смъртта? За същата хеморагична треска като при останалите пациенти ли става въпрос?
- Да.
- Знаете ли причината за нея?
- Работим по въпроса.
- Вирус ли е?
- Не.
- Заразна ли е?
Лекарят не отговори. Обърна се и забърза по стълбите, за да намери спасение зад стените на болницата.
- Тринайсет души напуснаха планината. Живи от тях са само четирима.
Картината се смени и Лив видя собствената си снимка, поставена между тези на тъмнокоса жена, която ѝ се стори смътно позната, и на монах със зелено расо, легнал върху носилка, целият в ритуални рани, от които течеше кръв.
- От тях трима са настанени в болница, като състоянието им варира от стабилно до критично.
Появиха са не особено ясни кадри, на които се виждаше как полицаи настаняват тъмнокос мъж на задната седалка на патрулния си автомобил.
- Четвъртият е задържан за разпит от полицията.
Картината застина и сърцето на Лив подскочи, когато позна мъжа, а името му изплува в съзнанието ѝ.
Образът му отключи порой от спомени и чувства.
Спомни си как ѝ се бе усмихвал в мрака на Цитаделата, как бе държал ръцете ѝ в спешното отделение, след като я бе изнесъл навън, как я бе закрилял, докато не дойдоха полицаите да го отведат. Бе обхванал лицето ѝ в длани и бе вперил очите си в нейните.
„Успееш ли да се измъкнеш - беше ѝ казал, - бягай колкото се може по-далеч от Цитаделата. Скрий се на сигурно място и остани там, докато те намеря“.
След което я бе целунал по устните, а после го бяха издърпали от нея и тя остана сам-самичка в изпълнения с крясъци хаос в болницата.
Докосна устните си, припомнила си целувката му, и съжали, че не може да си спомни повече. Трябваше да се измъкне оттук. Гейбриъл я бе предупредил, а и собствените ѝ инстинкти подсказваха, че трябва да се скрие някъде. Трябваше да отиде на сигурно място, където да подреди парченцата от пъзела на спомените за случилото се в мрака на Цитаделата, далеч от зловредното влияние на това място и на лекарствата, които замъгляваха ума ѝ. Трябваше да се прибере у дома, това ѝ подсказваше изостреният ѝ инстинкт на човек, преследван от някого.
Точно в този момент - сякаш някой бе подушил страха ѝ и бе дошъл тук, привлечен от него - чу проскърцването на обувки по пода отвън. Насочи дистанционното към телевизора, за да го изключи, и в мига, в който се отпусна върху леглото си, вратата започна да се отваря.
10
Братът градинар водеше малобройната делегация в оградената със стена градина в сърцето на Цитаделата, Бе решено единствено водачите и онези, които изпълняваха длъжността на водачи на основните гилдии, да влязат в градината, докато градинарите не получат повече информация за състоянието на дърветата.
- Ето. - Излязоха под дъжда и братът градинар посочи една ябълка. - Вижте как са потъмнели листата.
Дори Атанасий, койго не разбираше нищо от овощарство, бе наясно, че дървото е болно. Изглеждаше в есенна премяна, вместо да кипи от енергията на пролетта.
- Кога забеляза това? - попита уж небрежно Аксел, но зад провлачения носов говор, с който изрече въпроса си, прозвуча полицейска настойчивост.
