Читать «Ключът» онлайн - страница 205

Знаеше какво ще последва - пламъците. Очакваше да я погълнат, докато земята под нея започваше да се тресе все по-силно и по-силно.

От дълбините на драконовото туловище долетя измъчен стон, преминал в писък, наподобяващ скърцането на метал, който променя формата си. Шумът се усили, пламъкът замъждука и угасна, а на мястото му се появи облак пара. Сетне и парата изчезна, прогонена от вода, избила под такова налягане, че се издигна високо над лагера и се разпръсна на ситни капчици, които заваляха като дъжд.

Хранилищата, превърнати вече в езера от гъст черен петрол, започнаха да врят и кипят и изгнилите преди милиони години гори започнаха да се избистрят и да се превръщат в нещо много по-чисто. Дори хеликоптерът, кацнал на бетонната площадка с работещ двигател, се разтърси и замря, когато течността в резервоарите му се превърна във вода.

Лив вдигна поглед към водната струя, която излизаше от устата на дракона, и си припомни думите от пророчеството:

Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта

И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние

Беше успяла.

Шепотът я напусна така бързо, както се бе появил, потъна в земята и се завърна в дома, който някога бе напуснал. Лив се строполи върху прашната земя и изгуби съзнание.

111

В настъпилия хаос и объркване пазачите съвсем забравиха за пленниците. Някои се взираха в сондата и наблюдаваха как обещаните им дялове от печалбата се изпаряват пред очите им. Други гледаха към пустинята и приближаващия се облак прах, вдиган от победоносните конници, които, незасегнати от чудото, превърнало петрола във вода, бяха спечелили битката с моторизираните сили на Хайд.

Гейбриъл допълзя до Лив и провери пулса ѝ. Беше много слаб. Той я вдигна и се втурна към най-близката сграда с надеждата в един толкова голям лагер да има медицинска служба.

Хайд долови движението с периферното си зрение. Все още бе в шок, неспособен да проумее какво се бе случило. Тъкмо си представяше живота, за който винаги бе мечтал - и в следващия миг се оказа беден, както и досега, окъпан от проливен дъжд. Нямаше представа какво се е случило, но знаеше, че е свързано с мъжа и жената, които се бяха опитали да му избягат. И това го изпълни с омраза към тях.

Изтича до хеликоптера, измъкна автомата си иззад седалката и се прицели в широкия гръб на отдалечаващия се мъж. Проследи движенията му и се прицели така, че куршумът да мине през мъжа и да се забие в момичето.

Показалецът му се напрегна. Натисна спусъка. В този миг пред него изскочи Дух - мълчалив и безшумен както винаги - и пое куршума с тялото си.

Гейбриъл чу изстрела, погледна през рамо и видя баща си да се хвърля напред и да събаря Хайд на земята.

Пред погледа му прелетяха всички сценарии от неговата младост, всичко онова, което си бе представял, че ще направи, за да спаси баща си. А в крайна сметка баща му бе спасил него.