Читать «Ключът» онлайн - страница 203

Усещаше тежестта на онова, което носеше в себе си. Свито на кълбо, то лежеше мирно и кротко в корема ѝ, но мъртвата тежест я притискаше, дърпаше я надолу, както го прави звезда, която се свива ли, свива, за да се превърне в черна дупка, засмукваща в себе си всичко, дори светлината. Вероятно това щеше да се случи и с нея. Вероятно това щеше да донесе със себе си края на дните.

Под нея се простираше прашната пустош на пустинята. В съзнанието ѝ изплува спомен, за който бе сигурна, че не е неин. Бе спомен от далечно време, когато светът е бил млад, а земята под краката ѝ - тучна и плодородна. Спомен, в който тя стъпваше леко и свободно по същата тази земя. В спомена се появи и мъж. Тя виждаше този мъж и в момента, но в спомена чувстваше топлината на тялото му, силната му ръка около раменете си. Той стоеше неподвижен и ѝ се усмихваше. Гейбриъл.

-      Съжалявам - каза той, но шумът от хеликоптера бе прекалено силен, за да го чуе.

Лив поклати глава и лицето му се размаза от плувналите в очите ѝ сълзи. Нямаше за какво да се извинява, нямаше какво да му прощава. Съзнаваше, че той разбира болката, причинена от раздялата, и че ще я изпита отново, този път заради нея. Тя го бе обикнала прекалено късно и за прекалено кратко време, но не бе в състояние сама да определя съдбата си.

Хеликоптерът се наклони и започна да се спуска към пустинята. Небето и земята, които се виждаха през прозореца, също се наклониха, сякаш наистина настъпваше краят на света.

И тогава тя го видя. Видя го да се спотайва в пустинята. Дългият му черен врат се издигаше над туловище, покрито с шиповe и плочки, а от устата му излизаше огън.

Това бе драконът от нейните кошмари. Драконът от пророчеството и от Откровението на свети Йоан Богослов. Дебнеше я, за да я погълне, а заедно с нея да погълне и Тайнството.

Хеликоптерът се насочваше право към него.

110

Хайд също го видя през прозореца на пилотската врата - гореше в пустинята под тях и я озаряваше като подранил изгрев.

„По дяволите - помисли си. - Успяха!“

Обади се по радиостанцията и успя да се свърже с ръководителя на сондажите.

-      Успяхме да пробием скален пласт, който се оказа, че е покривал находището - възкликна той възбудено. - Огромно е! В момента тестваме кладенеца, затова горим газ. Данните, с които разполагаме засега, са смайващи. Петролът е изключително качествен, с много ниско съдържание на сяра. Под краката ни лежи цял океан от петрол! Никога не съм виждал нещо по- добно. Пробихме толкова дълбока дупка, че сигурно поставихме световен рекорд, и на дъното ѝ открихме толкова петрол, че нищо чудно находището също да постави световен рекорд!

Докато го слушаше, Хайд започна да изчислява наум своя дял от печалбата и нещата, които щеше да направи с него. Щеше да се върне в Остин и да мине покрай стария си дом с някоя лъскава кола, така че Уанда да разбере, че го е зарязала миг преди той да удари джакпота. Бе заложил всичко на черно и бе спечелил, но не на завъртането на някоя рулетка, а на завъртането на една петролна сонда.