Читать «Ключът» онлайн - страница 206

Видя Хайд да отблъсква безжизненото тяло на баща му и отново да вдига автомата.

В този миг вълната конници помете Хайд, едно от животните го изрита в главата в мига, в който той стреля, после го смачка с копитата си.

Гейбриъл не изчака да види дали Хайд няма да се изправи. Продължи да тича и влетя през вратите на постройката, за да отнесе Лив на сигурно място.

112

В сградата нямаше никого. Единственият звук идваше от огромния фонтан, който трополеше по покрива и заглушаваше бръмченето на климатичната инсталация.

Гейбриъл откри медицинския пункт в края на един дълъг коридор и отвори вратата с ритник. Внимателно положи Лив на леглото и сложи ръка на врата ѝ, за да провери пулса ѝ. Беше стабилен, но слаб. Тя отвори очи, но не успя да ги фокусира. Устните ѝ оформиха думи, които излязоха в едва доловим шепот.

-      Успяхме ли?

-      Мисля, че да! Дръж се!

В съзнанието ѝ отново изникнаха думите от пророчеството - до първо пълнолуние... погине ли Ключът...

Гейбриъл отвори най-близкия шкаф. Беше пълен с превързочни материали и стерилни ръкавици. Гейбриъл бе добре обучен в оказването на първа помощ по време на бойни действия и знаеше как да облекчи болка или да спре кръвозагуба, но нямаше представа как да действа в подобна ситуация.

Следващият шкаф беше заключен. Очевидно там пазеха по-скъпите неща. В мига, в който вдигна крак, за да го изрита, вратата зад гърба му се отвори.

Той се обърна, готов да се защити, но видя, че на прага стои лекар.

-      Помогнете ѝ - викна Гейбриъл, хвана лекаря за рамото и го помъкна към Лив.

Лекарят провери пулса и зениците на Лив за времето, за което Гейбриъл не би успял да извади и отвори дори кутийка с лейкопласт.

-      Дехидратирана е и е изпаднала в шок - заяви лекарят. - Нищо сериозно. Ще ѝ включа една банка глюкоза и ще ѝ дам слабо успокоително.

В коридора се разнесоха стъпки, приближаваха се. Гейбриъл взе един скалпел от тавичката с инструменти и напрегна мускули, готов да се защити. Баща му бе останал навън, вероятно кръвта му изтичаше от огнестрелната рана, която бе получил. Трябваше да отиде при него.

Вратата на медицинския пункт се отвори и Гейбриъл видя, че е закъснял. Същият ездач, който бе прегазил Хайд, носеше тялото на баща му. Гейбриъл отново изпита чувство за вина - той трябваше да направи това, а не този непознат.

Ездачът остави Джон Ман на другото легло и отстъпи встрани. Докторът бързо разряза напоената с кръв риза, прилепнала към гърдите на Дух, и се видя входна рана от куршум. Всеки път, когато Джон поемеше въздух, част от него се всмукваше през раната, а когато издишаше, от нея излизаха мехурчета. Гейбриъл добре познаваше този тип рани. Куршумът бе пробил белия дроб, който рано или късно щеше да се напълни с кръв и баща му щеше да се задуши. Джон Ман беше блед като платно, устните му посиняваха. Лекарят му сложи кислородна маска и Гейбриъл пристъпи напред и я притисна с ръка, за да може лекарят да почисти раната и да сложи превръзка, която да задържа въздуха в белия дроб. Наведе се над баща си и видя как очите му се отварят.