Читать «Ключът» онлайн - страница 2
Саймън Тойн
Работното помещение заемаше почти цялата задна част на сградата. Тук бе по-тъмно, отколкото в канцеларията, и също толкова горещо. Неоновите лампи висяха безполезно от тавана, а вентилаторът в ъгъла стоеше неподвижен и безмълвен. Тясна ивица слънчеви лъчи, проникнали през двата малки прозореца в задната стена, осветяваше двигател, окачен на вериги, които изглеждаха прекалено тънки, за да понесат тежестта му Под двигателя бе поставена работна маса, на която привързан с тънка тел лежеше мъжът от снимката и се опитваше да си поеме дъх. Беше гол до кръста и огромният му силно окосмен корем се издигаше и спускаше при всяко вдишване и издишване. Носът му бе окървавен и счупен, едното му око бе толкова подуто, че почти не се виждаше. Алени струйки кръв се стичаха край местата, където тънката тел се бе впила в потната му кожа.
Над него стоеше мъж с прашни дрехи, чието лице също бе скрито от очила и куфия.
- Къде е? - попита той и бавно вдигна окървавената щанга, която държеше.
Дебелакът не промълви нито дума, само поклати глава и дишането му се учести в очакване на поредна порция болка. От носа му потекоха кървави сополи и се стекоха по мустаците му. Той затвори здравото си око и стисна силно клепача. Щангата се издигна по-високо.
В този момент в помещението влезе пустинният воин.
Лицето на дебелака бе разкривено в очакване на поредния удар. Когато той не последва, дебелакът отвори здравото си око и видя, че над него се е изправил втори мъж.
- Това дъщерите ти ли са? - попита новодошлият и протегна снимката. - Хубави са. Може би те ще ни кажат къде техният babba крие разни неща?
Гласът му бе дрезгав като шкурка.
Дебелият мъж мигом позна гласа и в окото му проблесна страх, а пустинният воин разви бавно куфията си, свали очилата, които предпазваха очите му от пясъка, и пристъпи под тясната ивица слънчеви лъчи. Светлината накара зениците му да се свият до миниатюрни черни точици и да избледнеят почти до сиво. Дебелакът забеляза характерния им цвят, сетне отмести поглед към неравния белег, който преминаваше през гърлото на мъжа.
- Знаеш ли кой съм аз? - попита воинът.
Дебелакът кимна.
- Кажи го.
- Ти си Аш’абах. Ти си... Дух.
- Тогава знаеш защо съм дошъл.
Ново кимване.
- В такъв случай кажи ми къде е. Или предпочиташ да стоваря този двигател върху главата ти и да доведа дъщерите ти тук, за да ви направя нова семейна снимка?
При споменаването на семейството му изражението на мъжа стана предизвикателно.
- Ако ме убиеш, няма да откриеш нищо - каза той. - Няма да намериш нито онова, което търсиш, нито дъщерите ми. Предпочитам да умра, отколкото да ги изложа на опасност.
Дух остави снимката на работния плот и извади от джоба си навигационната система, която бе свалил от арматурното табло на джипа. Натисна един бутон и обърна екрана към мъжа, за да го види. На дисплея се появи списък с последните дестинации. Третата отгоре надолу бе арабската дума за
