Читать «Ключът» онлайн - страница 6

2

Ватиканът

Държавният секретар на Ватикана кардинал Клементи дръпна силно от цигарата си и зажаднялото му за никотин тяло пое дима, който му носеше успокоение. Кардиналът гледаше туристите, наводнили площад „Свети Петър“, досущ като някое всемогъщо божество, вперило изпълнен с отчаяние поглед в своето творение. Няколко групи туристи бяха застанали точно под него, като ту свеждаха глави към пътеводителите, които държаха в ръце, ту вдигаха погледи към прозореца му. Беше сигурен, че не са в състояние да го видят, тъй като добре ушитата му черна кардиналска дреха му помагаше да се слее със сенките. И бездруго туристите искаха да видят другиго, а не него. Дръпна отново от цигарата и видя, че туристите проумяха грешката си и вкупом насочиха погледи към прозорците на папските апартаменти, разположени вдясно от кабинета му. Пушенето в сградата бе забранено, но държавният секретар на Ватикана не смяташе това удоволствие, което бездруго си позволяваше толкова рядко в личните си покои, за злоупотреба с властта, с която разполагаше в града-държава. Обикновено се ограничаваше до две цигари дневно, но този ден бе различен - в момента пушеше петата си цигара, а до обяд имаше още доста време.

Пое дълбоко дъх от изпълнения с никотин въздух, угаси цигарата в мраморния пепелник на перваза и се обърна към бюрото си, отрупано със свидетелствата за сполетелите го неблагоприятни вести. Както бе разпоредил, сутрешните вестници го очакваха, подредени досущ като държавите върху политическата карта на света: американските - отляво, руските и австралийските - отдясно, а по средата европейските. Заглавията обикновено бяха различни, като всяко отразяваше най-често манията по някоя национална знаменитост или поредния политически скандал.

Днес обаче всички заглавия бяха едни и същи. Всъщност заглавията бяха едни и същи от седмица. Снимките на първите страници на вестниците също бяха едни и същи - мрачната планинска крепост, известна като Цитаделата, разположена в сърцето на древния турски град Руин.

Руин бе една от атракциите на съвременната църква, древен център на църковна мощ. превърнал се редом с Лурд и Сантяго де Компостела в едно от най-популярните и непреходни католически светилища. Издълбана в отвесната планина от човешка ръка, Цитаделата на Руин бе най-старата обитавана постройка на света и родно място на католическата църква. Първата Библия била написана между тайнствените ѝ стени и мнозина вярваха, че тук се пазят най-големите тайни на раннохристиянската църква. Голяма част от ореола на загадъчност, обвил Цитаделата, се дължеше на строго следваната традиция на мълчание. Монасите, които живееха в Цитаделата, нямаха право да напускат свещената планина - влезеха ли в нея, нямаха право да излизат. Грижите за издълбаната планина с нейните високи бойници и тесни прозорци лягаха изцяло върху плещите на обитателите ѝ. Благодарение на техните усилия Цитаделата бе добила този еклектичен вид на нещо строено, но недостроено, занемарено и дори порутено, което бе дало името на града. Въпреки външния си вид Цитаделата определено не бе руина. Тя бе единствената крепост в протежение на цялата история на човечеството, която никога не е била превземана, единствената, опазила до наши дни своите древни съкровища и тайни.