Читать «Ключът» онлайн - страница 180

Веднага щом се качи на кулата, вдигна бинокъла и огледа устремилата се към небето колона от прах. Приличаше на малък пясъчен хълм, който се движеше и подскачаше над повърхността, сякаш земята под него бе започнала да ври и кипи. Изглеждаше сравнително малък и все още доста далеч, но определено се движеше в тяхната посока. Ако не се разсееше или не променеше посоката си, шеше да се наложи да спрат работа. Прекратяването, макар и временно, на сондажите означаваше загуба на пари и време, а единствената причина Хайд да се нагърби с тази работа бе обещанието да получи част от печалбите. Към момента това се равняваше на половин процент от... нищо.

Хайд погледна ветроуказателя. Вятърът духаше от северозапад, а бурята се приближаваше от изток. Възможно бе там някъде да има насрещен вятър, който да отклони бурята, преди да ги връхлети... а може би това изобщо не беше пясъчна буря.

Погледна пак през бинокъла и забеляза проблясък, последван от втори. Усмихна се. Беше прав. Това не бе природно явление, а Дух, който яздеше начело на конен отряд, строен в една линия и отправил се към него. Бедуините винаги използваха тази формация, когато се придвижваха бързо. Тя им позволяваше да дишат чист въздух, освен това бе част от тактиката им за сплашване на врага, тъй като прахолякът създаваше впечатлението, че броят на нападателите е много по-голям от реалния.

Вече можеше да различи ездачите с просто око. Приличаха на бели точици, наредени по периферията на прашния облак, досущ като острите зъби на огромно животно. Бяха трийсетина, облечени в бели дишдаши със завързани пред лицата им куфии. Помисли си, че това е гледка, която почти не е се е променила през последните няколко хиляди години: конете, мъжете, дори дрехите бяха останали същите от зората на историята. Единствената разлика бяха оръжията.

Вече чуваше тропота на копитата... и още нещо, което разсичаше въздуха и ставаше все по-шумно и по-шумно. Обърна се и видя целия диапазон от оръжия, използвани при сражения в пустинята. Към тях летеше боен вертолет, понесъл се ниско над земята. Охранителят на вишката завъртя картечницата си към него, но Хайд го спря и нареди по радиостанцията никой да не стреля. Вертолетът увисна над откритото пространство, сетне се спусна рязко и кацна на площадката в другия край на охранявания периметър. Почти по същото време конниците стигнаха до оградата.

Хайд слезе от наблюдателната кула, за да посрещне новодошлите. Видя един от ездачите да се отделя от останалите и да подкарва коня си към портата, махна на охраната да го пропусне и продължи към вертолета.