Читать «Ключът» онлайн - страница 121

-      Стая 272 - каза тя и записа номера върху пликчето. - Вземете асансьора до седмия етаж и в края на коридора завийте надясно. Трябва ли ви помощ за багажа?

Дик взе ключа заедно с паспорта и кредитната си карта и й намигна.

-      Не, благодаря. - Вдигна пътната си чанта. - Помогнахте ми предостатъчно.

58

Бързата поредица от бипкания, долетяла от стереоколонките, вградени в лаптопа на Лив, свидетелстваше за набирането на телефонен номер. Тя все още не бе излязла от шока, причинен от пороя спомени, който преводът на текста бе отприщил в главата ѝ. Въпреки присъщия ѝ скептицизъм и рационалност Лив съзнаваше, че в прочетеното има смисъл, има логика. То обясняваше защо може да чете древен език, който не само никога не е учила, но и за който никога не е чувала. Обясняваше и защо всеки път, когато шепотът в главата ѝ се усили, настръхва цялата, прободена сякаш от безброй иглички. Текстът обаче не обясняваше какво представлява „Ключът“, нито пък какво общо има той с нея.

Писуканията преминаха в телефонен звън. Лив се покашля, за да прочисти гърлото си, и се изправи на стола, изпитала внезапно притеснение, че след миг ще се озове очи в очи с Гейбриъл.

На екрана се появи изображението, предавано от уебкамерата на Лив, и тя видя образа си в ниска резолюция, която само подсилваше уморения ѝ вид. Приглади косата си и разтри тъмните кръгове под очите си, сякаш ставаше въпрос за размазан грим, който можеше да изчисти просто ей така. Зачуди се дали да не прекъсне връзката и да наплиска лицето си с още вода в опит да си придаде по-представителен вид, но звънът прекъсна и прозорчето, отворено на дисплея, увеличи размерите си, за да покаже лицето на събеседника ѝ.

Първо се разнесе гласът на Гейбриъл, доста по-плътен, отколкото бе прозвучал по телефона, и също толкова дълбок, колкото си го спомняше.

-      Лив? Чуваш ли ме? - попита той и миг по-късно на екрана се появи и лицето му. Гледаше право в нея, веждите му бяха присвити угрижено, а сините му очи искряха.

Лив неволно посегна, за да докосне лицето му, и каза:

-      Здравей.

Усмивката смекчи суровите му черти и той също посегна към екрана. Двамата се виждаха за първи път, откакто турската полиция бе отвела Гейбриъл, а той ѝ бе казал да се скрие на безопасно място с обещанието да я открие. Ето, сега той изпълняваше дадената дума, макар това да не бе срещата, която и двамата си бяха представяли.

-      Трябва да ти покажа нещо - каза Лив и взе листа, който бе открила в плика. - Даде ми го монахът, който ни помогна да избягаме от планината. Кажи ми, ако не си в състояние да го прочетеш - оказа се, че аз разбирам всичко! - Тя вдигна листа към екрана и изписаните върху него символи се появиха на фокус в Руин на разстояние шест хиляди и петстотин километра от хотела, в който се намираше. Задържа го достатъчно дълго, за да може Гейбриъл да го прочете. Когато свали листа, видя, че към него се е присъединила и доктор Аната. От израженията им Лив можеше да заключи, че и двамата са прочели написаното.