Читать «Ключът» онлайн - страница 120

Никога не бе изпитвала подобно облекчение. Усети как някъде дълбоко в нея се заражда усмивка, която се насочва нагоре и я облива с топлина. Толкова много неща се бяха случили, толкова много неща имаше да разкаже.

-      Здравей - успя да промълви тя и усмивката ѝ озари тази дума, сякаш бе изписана с неонови букви.

-      Здравей - отвърна той. Той също се усмихваше. Тя го усети по гласа му. - Къде си?

-      Аз съм... - Канеше се да каже, че е у дома, но думите заседнаха в гърлото ѝ. - Прибрах с в Ню Джърси и се настаних в хотел, който ми уреди един приятел. - Погледът ѝ пробяга по телевизора и тя се сети за новините, които бе видяла. - А ти как си? Гледах новините и...

-      Добре съм - отвърна Гейбриъл и я прекъсна преди тя да довърши въпроса си. Усмивката изведнъж изчезна от гласа му. - Ще поговорим по-късно. Сега трябва да те скрием на сигурно място, преди Цитаделата да те открие отново. Имаш ли лаптоп и връзка с интернет?

- Да.

-      Използвала ли си някога „Скайп“?

-      Разбира се. - „Скайп“ бе най-добрият приятел на всеки журналист. С помощта на интернет компютърът можеше да бъде използван като телефон, разговорите по който бяха напълно безплатни. Всъщност програмата работеше като видеофон и все по-често се използваше за предаването на репортажи от труднодостъпни места по света. Лив отвори въпросното приложение и записа адреса на Гейбриъл в „Скайп“. Сетне кликна върху иконката, обозначена като „нов контакт“, за да проведе разговора.

57

Служителката на рецепцията погледна мъжа в омачкан костюм, запътил се към нея, и го посрещна с дежурната си усмивка.

-      Какво мога да направя за вас?

-      Ами, като за начало можете да се обадите на шефа ми и да му обясните, че тези нощни полети направо ме разбиват - каза той, пусна чантата си на пода, опря се тежко на гишето и хвърли поглед към екрана на компютъра.

-      Имате ли резервация при нас?

Дик въздъхна дълбоко и сбърчи чело - кратка пантомима на умора и отегчение.

-      Не, за жалост. Нямам нищо освен задължението да се явя пред съда по-късно през деня и след като не успях да затворя очи дори за миг по време на нощния полет от Лондон, търся местенце, където да положа изморената си глава за час-два, в противен случай няма да съм от голяма полза на моя клиент.

И подаде на служи телката паспорт и кредитна карта - фалшиви, естествено.

-      Момент да проверя с какво разполагаме - каза жената, взе документите и затрака по клавиатурата.

-      Не търся нищо специално - каза Дик и разтърка очи. - Просто най-обикновена стая, където шумът от уличното движение или гостите, запътили се на закуска, да не ме събудят. - Служителката на рецепцията продължаваше да пише и Дик се надвеси съзаклятнически над плота, който изскърца под тежестта му. - Един мой приятел адвокат ми каза, че понякога използвали този хотел, за да настаняват съдебни заседатели и свидетели по особено важни дела. Обзалагам се, че тези стаи са комфортни, разположени на някое тихо местенце. Една от тях ще ми свърши чудесна работа.

Пръстите на жената спряха да натискат клавишите. След миг тя натисна „въведи“, извади пластмасова карта от кодиращата машина и я пъхна в хартиено пликче.