Читать «Ключът» онлайн - страница 119
Саймън Тойн
Изтри съобщението и тръгна към входа на хотела - просто един изморен от път бизнесмен, който търси евтина стая.
За пореден път му бе отнета възможността да се наслади на изпълнението на задачата си. Напоследък всички се бяха разбързали като луди.
56
Лив грабна бележника и започна трескаво да записва думите, които нахлуваха като водопад в главата ѝ, тъй като не можеше да разчита на не особено добрата си напоследък памет. Дори докато записваше обаче установи, че част от нещата трудно могат да бъдат формулирани и обяснени, тъй като значението им се променяше и чезнеше редом с шепота. Сякаш символите се опитваха да изложат нещо, което бе прекалено неясно или несигурно, за да бъде изразено с думи. Когато най-сетне приключи, се отпусна тежко на стола и задиша дълбоко, за да позволи на шепота да утихне и изчезне и самата тя да събере сили. Стана, затътри се към банята и наплиска лицето си с вода, а после се върна и прочете онова, което бе записала.
Лив подскочи и прекатури стола, сякаш бе видяла змия да пълзи по бюрото. Прочете последните три реда и ключовите думи запулсираха в главата ѝ: Ева... свещена тайна... Тайнството.
Самото им изричане пробуждаше в нея ясни спомени за видяното в Цитаделата. Спомни си Тау и очите, които я гледаха отвътре, зелени като нейните, вперени право в нея. Спомни си отворената предна част на кръста и крехкото на вид момиче, чиято коса сияеше като лунна светлина, а тялото ѝ кървеше, прободено от безброй игли, покрито с ужасни рани. Лив потърка кожата си, припомнила си неотдавнашното усещане, че я бодат хиляди иглички. Това беше същото. Тя беше същата. Спомените в главата ѝ обаче принадлежаха на някой друг...
Сведе поглед към бележника и прочете останалата част от превода:
Това бе пророчеството, за което ѝ бе разказал Гейбриъл. Едва сега обаче Лив разбираше, че то се сбъдва. Брат ѝ бе изобразил Тау - истинския кръст - преди да се хвърли от върха на планината и на негово място се бе появила тя, плът от плътта му. Тя бе кръстът. Тя бе отключила Тайнството.
Нахлуха още спомени. Ножът в ръката ѝ, пролятата кръв, нейната и на... Ева, смесила се на пода. Кръвта им бе потекла и духовете им се бяха съединили, слети в едно. Вдигна поглед към огледалото и видя очите си. Зелени очи - нейните, но не съвсем, сякаш някой друг я гледаше от огледалото. Пресегна се и докосна отражението си, но в този миг звънецът на вратата иззвъня и тя подскочи стресната. Кой можеше да звъни толкова рано сутринта? Звънът се разнесе отново и тя осъзна грешката си. Това бе мобилният телефон на Скай, оставен на леглото. Тя се хвърли към него, тъй като се страхуваше, че звънът може да спре всеки момент, и натисна бутона.
- Ало?
Настъпи пауза, съвсем кратка пауза, причинена от забавянето поради голямото разстояние, и тогава той каза:
- Лив. Аз съм. Гейбриъл.
