Читать «Ключът» онлайн - страница 101

Днес обаче малцина щяха да станат свидетели на издигането на платформата. Старият град бе опустял, а пещерата бе опразнена набързо в резултат на заповедите на брат Аксел. В помещението бяха останали единствено ръководителите на гилдии, двамата монаси, които въртяха дървеното колело, и петима стражи с червени раса, изникнали един по един от мрака и застанали до самия край на шахтата с ръце, пъхнати в широките ръкави, в които криеха оръжията си.

Появи се парче бял плат, завързано за основното въже, навито около рудана, което показваше, че платформата всеки момент ще достигне дъното.

-      Дръжте здраво - нареди един от монасите на рудана и забави въртенето на колелото, за да може маркерът да се изравни максимално плавно с отметката, издълбана в стената на пещерата.

Стотина метра под тях платформата докосна равната гладка повърхност на каменния под. Един от монасите с кафяви раса дръпна лоста, за да застопори рудана, после опря ръка върху голямото дървено колело и загледа камбаната, която продължаваше да се люлее.

След силното тракане и скърцане на стария механизъм настъпи пълна тишина. Никой не говореше. Никой не помръдваше. Погледите на всички бяха насочени към въжетата в мрака, които потрепнаха леко, когато някой стъпи или остави нещо на платформата долу. В пещерата отекна силен камбанен звън, което означаваше, че каквото и да има там долу, то вече е натоварено и платформата е готова за вдигане. Кафявите раса хванаха здраво дръжките на колелото, отпуснаха спирачката и отново завъртяха рудана.

-      Не е много тежка - каза единият, докато въртеше колелото с добре овладян ритъм. - Ще я качим след две минути.

-      Качете я бавно и внимателно - отвърна Аксел, без да откъсва поглед от отвора в пода на пещерата. Пристъпи по-близо до ръба и пъхна ръка в ръкава на расото си.

Атанасий го наблюдаваше: възползваше се от възможността да огледа мъжа, който наскоро се бе опълчил срещу него и който несъмнено щеше да го направи отново на предстоящите избори. Брат Аксел имаше авторитетно и властно излъчване, това не можеше да му се отрече. Осемте години начело на стражите на Цитаделата бяха развили у него умението да издава заповеди с непоколебима увереност. Подобно качество бе в състояние да привлече мнозина от обитателите на планината, свикнали да се подчиняват на силни водачи. В бронята му обаче имаше пробойна.