Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 96

— Той твърди, че иска да говори с теб, Тео — каза госпожа Гладуел. Стояха в нейния кабинет.

— Познаваме се — каза Тео и изгледа Флей подозрително.

— Работя над материал за видеото ви — обясни Флей. — Историята е хубава и бих искал да поговоря с теб и с приятелите ти, с децата, които са заснели филма. Разпространи се като същинска епидемия, не мислиш ли? Десет хиляди са го гледали през първите трийсет и шест часа.

— Не е зле — отбеляза Тео.

— Предизвика сензация и се превърна в новина. Затова съм тук.

Норис Флей беше вездесъщ, непрекъснато душеше за някаква мръсотия, а понякога и за хубава история.

— Вие какво мислите, госпожо Гладуел? — попита Тео.

— На твое място бих се посъветвала с родителите си, Тео — каза тя.

— Хубава идея.

Тео излезе от кабинета и се обади на майка си. Госпожа Буун категорично смяташе, че Тео е получил повече от нужното внимание по този въпрос. Но от друга страна, шумната съпротива на група ученици би могла да обърне нещата срещу обходния път. Тя предупреди Тео да внимава какво говори и най-вече да не използва любимите си напоследък думи «негодници» и «мошеници». Освен това го предупреди да избягва да отговаря на въпроси за димките.

След часовете Тео, Харди, Уди, Чейс и Ейприл се срещнаха с Норис Флей в празна класна стая. Господин Маунт също присъстваше и слушаше всяка дума. Очевидно Флей се беше забавлявал с филма — дори твърдеше, че е противник на обходния път — и задаваше лесни въпроси. Възхищаваше се на таланта на авторите, но беше не по-малко впечатлен и от осведомеността им относно проблемите. Бяха се подготвили старателно и знаеха за предлагания обходен път повече от някои политици, които беше интервюирал. Харди въздействащо описа пълната разруха на семейната си ферма и на живота на своите баба и дядо. Тео знаеше повече за правото на държавата да отчуждава частна собственост от някои адвокати, с които Флей беше разговарял. Както винаги, журналистът си носеше фотоапарат и направи няколко групови снимки. Не можеше да каже кога ще бъде публикувана статията, но смяташе, че ще е скоро.

В шест и половина на следващата сутрин будилникът събуди Тео и той веднага влезе в интернет, за да погледне «Стратънбърг Газет». Изуми се. Огромното заглавие на първа страница гласеше: ПОПУЛЯРНО ВИДЕО РАЗТЪРСВА БОРБАТА ЗА ОБХОДНИЯ ПЪТ. Отдолу имаше две снимки. Първата беше цветен кадър от филма с групата активисти пред табелата на началното училище «Джаксън» с жълти хирургически маски на лицето. Под нея беше снимката, направена от Норис Флей предишния следобед. Имената им бяха изредени под долната снимка.

Тео прочете статията със свито сърце, молейки се да не е цитиран погрешно и да не е изтърсил нещо, заради което може да го изправят пред съда. Не беше. Флей добре описваше видеоматериала, гледан вече от петнайсет хиляди човека, и дори беше публикувал линк към него. Пишеше, че видеото предизвиква доста проблеми за членовете на окръжната комисия — и петимата били залети с гневни телефонни обаждания и още по-гневни имейли и дори били обсадени от вбесени граждани, които се появявали в кабинетите им и настоявали за среща. Флей беше посетил и началното училище «Джаксън» и беше интервюирал няколко родители. Майка на четири деца твърдеше, че семейният й кръг включва седемнайсет регистрирани гласоподаватели и че нито един от тях няма повече да гласува за човек, одобрил строителството на обходния път. Друга майка се кълнеше, че ще махне децата си от училището и ще плаща на частни учители. Гневен баща заявяваше, че организира семейства и събира пари, за да наемат адвокати, които ще се борят със строителството на пътя. Учителка от детската градина, чието име не бе упоменато по нейна молба, казваше: «Шокирана съм от липсата на загриженост за безопасността на нашите деца».