Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 94

Гледаха, раждаха идеи и понякога спореха и накрая филмът се получи.

Започваше с черен екран и силно боботене на дизелови двигатели на големи камиони. Шумът от двигателите се засилваше паралелно с появата на екрана на надписа «Обходен път за никъде». Бърза смяна на кадъра и се появяваше Тео на подиума — представяше се и скриваше носа и устата си с яркожълтата хирургическа маска. Докато той говореше против обходния път, камерата показваше зрителите, до един с хирургически маски, а после — противниковия отбор. Публиката подвикваше и свиркаше, докато се вихреше дебатът. Следващата сцена, заета от ЕСС, беше виртуално пътуване по трасето на обходния път. Близо до началното училище «Джаксън» Себастиан Райън сериозно обясняваше от екрана опасностите за учениците. Кадър на активистите, подредени за снимка до табелата на «Джаксън», всички с жълти хирургически маски. Като звуков фон отново се разнасяше боботенето на дизелови двигатели на камиони, а картината се променяше в раздвижен кадър на деца, които весело се люлеят на люлките на площадката, докато над тях се спуска опасна мъгла.

Димката беше свършила чудесна работа и трите момчета се гордееха със себе си.

Внезапно на екрана се появяваше лицето на млада майка, която бърше сълзите си и говори за неподозираните опасности, дължащи се на прелитащите покрай началното училище двайсет и пет хиляди превозни средства дневно. Двете й деца учеха в училището. Как изобщо окръжната администрация обсъждаше подобен проект? Защо не поставеха на първо място безопасността на децата?

Следващата сцена отново беше от дебата — Джъстин обясняваше, че обходният път е необходим, за да бъдат получени по-големи печалби. Зрителите подсвиркваха и се провикваха и дори го замериха с топки от смачкана хартия. Докато той говореше, на екрана се появи кадър на четирилентов път, претъпкан с тирове и автомобили броня до броня.

Мнимият футболен мач беше кулминацията на видеофилма. Чейс режеше и монтираше и на екрана се редуваха кадри с играчите, които се мъчат да ритат топката, докато кашлят и се давят, с родителите, които гледат и надават възгласи иззад жълтите си маски и написаните на ръка протестни лозунги, и с треньорите, които се опитват да се провикват зад противогазите си. Накрая, когато всички играчи изпопадаха, имаше кадър в близък план на Джъдж, седнал на скамейките със счупено краче и вързана около муцуната му жълта хирургическа маска.

На черен екран се появяваше надписът: ЗАЩИТЕТЕ ДЕЦАТА. СПРЕТЕ ОБХОДНИЯ ПЪТ.

След като изгледаха видеоматериала за втори път, момчетата просто не можеха да сдържат смеха си. Може и да беше самохвалство, но според тях филмът беше направо блестящ. Поиграха си с него още мъничко, помонтираха още малко и в единайсет вечерта госпожа Уипъл влезе в стаята и оповести, че е време да си лягат.

Чейс попита майка си дали иска да види шедьовъра им. Разбира се, че искаше. Госпожа Уипъл отдавна не се учудваше на нищо, което излизаше от лаптопа на сина й и което в по-голямата част оставаше скрито за родителите му. Предложеше ли й да надникне обаче, тя никога не отказваше.