Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 8

Госпожа Гладуел умееше великолепно да разяснява нещата. Децата попиха всяка дума и проумяха, че нищо не може да се направи.

— Какво е станало с финансирането? — попита Тео.

— Труден въпрос. Според някои се дължи на рецесията и на трудните в икономическо отношение времена. Данъчните приходи са намалели, затова няма достатъчно средства. Други, най-вече от инспектората, смятат, че училищната система ненужно пилее средства. Наистина не знам. Моята работа е да изпълнявам нарежданията им. Освен че прекратих часовете по музика, се наложи да уволня един портиер, две жени, работещи в кафето, четирима треньори на хонорар и да отменя още шест предмета от извънкласната заетост. И току-що съобщих на господин Пиърс, че изучаващите естествени науки в седми клас няма да могат да осъществят обичайното посещение до ядрената електроцентрала в Растънбърг.

— Това е ужасно! — обади се Сюзан. — Пътуването е чудесно.

— Знам, знам. Господин Пиърс го организира от години.

— Не е честно да подпишеш договор с някого, да му обещаеш нещо, а после да го изхвърлиш по средата — отбеляза Тео.

— Така е, не е честно, Тео. Но аз не отговарям за договорите. В инспектората има адвокат, който се занимава с тези неща.

Няколко ученици се спогледаха, когато осъзнаха напълно случващото се.

— Много съжалявам — каза госпожа Гладуел. — Иска ми се да можех да направя нещо, но не зависи от мен. Сигурна съм, че господин Маккорд и образователната комисия ще получат много оплаквания, вие също имате право да се оплачете. — След продължителна пауза директорката каза: — А сега, ако няма друго, имам следваща среща.

— Благодаря, че ни изслушахте, госпожо Гладуел — каза Тео.

— Това ми е работата.

Обезсърчени, учениците се изнизаха един след друг от кабинета.

3.

Още отпреди раждането на Тео родителите му работеха заедно в малка правна кантора, която се казваше «Буун и Буун». Тя се намираше в ремонтирана стара сграда на тиха сенчеста улица с подобни офиси, само на няколко пресечки от центъра на Стратънбърг. При хубаво време човек често можеше да види адвокатите да крачат по тротоарите на Парк Стрийт с куфарчета в ръка на отиване или на връщане от съда, който беше само на десетина минути. А през обедната почивка по улицата вървяха групи адвокати, счетоводители и архитекти, които разговаряха и се смееха, запътили се към близките заведения. Секретарки и правни помощници често крачеха забързано да носят важни документи в други кантори или в съда.