Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 10

Тео влезе с раницата на гръб и каза:

— Здравей, Елза.

Едно и също всеки ден. Елза скокна, щипна го по бузата и го попита как е минал денят му. Добре. Тя заглади яката на ризата му и попита:

— Баща ти каза, че си бил невероятен по време на дебатите, така ли е?

— Май да — отговори Тео. — Спечелихме.

Джъдж вече беше в краката на Тео, размахваше опашка и чакаше да го погалят по главата и да му кажат нещо.

— Много си сладък с истинска риза — отбеляза Елза.

Тео го очакваше, защото тя обикновено го посрещаше с някакъв коментар относно облеклото му. Елза беше по-възрастна от родителите му, но се носеше като двайсетгодишно момиче със странни вкусове. Беше като баба на Тео, много важен човек в живота му.

Тео каза няколко думи на кучето си, погали го по главата и попита:

— Мама тук ли е?

— Тук е и те очаква — отвърна незабавно Елза. От тази жена бликаше невъобразима енергия. — И е много разочарована, че е пропуснала дебатите, Тео.

— Не е бог знае какво. Тя си има работа.

— Така е. В кухнята има какаови кексчета с пекан.

— Кой ги е правил?

— Приятелката на Винс.

Тео кимна одобрително и се отправи по коридора към кабинета на майка си. Вратата беше отворена и тя му махна да влезе. Тео седна, а Джъдж се разположи до него на пода. Госпожа Буун водеше телефонен разговор — в момента слушаше. Обувките й на висок ток бяха паркирани отстрани, следователно бе имала дълъг ден в съда. Марсела Буун беше на четирийсет и седем години, малко по-голяма от майките на повечето приятели на Тео, и смяташе, че когато са в съдебната зала, адвокатките трябва да се обличат официално. В кантората облеклото беше по-обикновено, поне това на госпожа Буун, но за съда тя слагаше елегантни дрехи и високи токчета.

Господин Буун, който работеше на горния етаж, рядко ходеше в съда и рядко обръщаше внимание на външния си вид.

— Поздравления — каза госпожа Буун, след като затвори. — Според баща ти си бил страхотен. Съжалявам, че не присъствах, Тео.

Поговориха за дебатите, Тео подробно й описа основателните аргументи, изтъкнати от отбора на «Сентръл», и контрааргументите, с които той ги беше атакувал. Няколко минути по-късно майка му долови още нещо. Тео често се удивяваше на способността й да надушва какво не е наред. Често, когато той се опитваше да се пошегува с нея или да й скрои глупав номер, не стигаше доникъде. Тя го поглеждаше в очите и веднага разбираше какво е намислил.

— Станало ли е нещо, Тео? — попита тя.

— Ами… край с виолончелото — съобщи той и разказа защо часовете по музика са спрени. — Не е честно. Господин Састрънк е прекрасен учител. Много се вълнуваше за часовете и мисля, че се нуждае от парите, които са му плащали.