Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 13

Дистанционното беше във владение на госпожа Буун. Преди месеци семейството беше постигнало примирие, а после и споразумение, съгласно което всяка сряда дистанционното се завърташе помежду им. Когато някой го държеше, другите двама нямаха право да се оплакват. След няколко хапки и коментари за чудесните дебати госпожа Буун най-сетне включи телевизора и започна да обикаля каналите безцелно, без конкретно намерение. Звукът беше изключен. Единственият звук издаваше Джъдж, който шумно дъвчеше хрупкавото телешко. Ако дистанционното беше у господин Буун или у Тео, те щяха веднага да пуснат любимия си филм — повторенията на сериала за Пери Мейсън. Но госпожа Буун просто превключваше, без да се интересува конкретно от нищо. Тя почти не гледаше телевизия и се стараеше да държи и Тео далече от екрана.

Накрая спря на предаване, озаглавено «Стратънбърг днес» — зле скалъпен обзор на горещите новини от града, ако изобщо имаше горещи новини. Обикновено нямаше. Гласът на репортера зад кадър оповести: «Губернатор Уофлър посети града днес, за да оповести нов окончателен план за строителството на обходния път през Ред Крийк, тринайсеткилометрово трасе, което ще струва двеста милиона долара и се обсъжда разпалено от много години. Губернатор Уофлър се срещна с местни бизнесмени и държавни служители, които настояват за проекта. Той съобщи, че е разпоредил на секретаря си по транспорта да превърне обходния път в приоритет и да отдели достатъчно средства за изграждането му». Камерата се отдръпна за по-широк кадър на губернатора, който говореше по микрофон, а зад него стояха сериозни мъже в костюми.

— Не мога да повярвам — възкликна госпожа Буун.

— Какво е обходен път? — попита Тео.

— В конкретния случай път, който не води доникъде, ще струва най-малко двеста милиона долара и ще спести на шофьорите на камиони около пет минути през Стратънбърг — обясни майка му.

— Освен това е много нужен четирилентов път, който ще намали задръстванията по Батъл Стрийт.

— И е безсмислен, разточителен проект. Преди пет години група консервативни данъкоплатци, един от твоите хора, Уудс, го нарече третото по мащаби прахосничество на парите на данъкоплатците в цялата държава.

— А изследване на Търговската камара установи, че задръстванията на Батъл Стрийт са толкова големи, че възпират растежа и развитието — възрази господин Буун.

— Двеста милиона долара за пет минути по-кратко пътуване. Невероятно! — възкликна госпожа Буун.

— Не може да възпираш прогреса — заяви господин Буун.

Възцари се напрегната тишина и Тео успя да вметне:

— Съжалявам, че попитах.

Известно време слушаха губернатора и се хранеха мълчаливо. После на подиума застана местен щатски сенатор и започна да бръщолеви колко ще се подобри животът в града и окръга след строителството на новия обходен път. Не беше много впечатляващ — нисък, червендалест, пълничък, едва напъхан в зле ушит костюм — и след като го слуша да дърдори няколко минути, госпожа Буун отбеляза:

— Ти гласува за този палячо.

Господин Буун доби виновно изражение и не отрече обвинението.