Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 11

— Това е ужасно, Тео.

— Говорихме с госпожа Гладуел и тя ни обясни, че инспекторатът е разпоредил бюджетни съкращения. Треньори, портиери, работещи в кафето. Положението е зле, но тя не може да направи нищо. Каза, че ще се оплаче пред училищния съвет, но след като няма пари, значи няма, и толкова.

Госпожа Буун завъртя стола си към малък лъскав шкаф и затърси някаква папка. На горния етаж, когато господин Буун търсеше папка, той просто ровеше из купчините разхвърляни документи върху бюрото си. Държеше материали и под бюрото си, и отстрани и не беше необичайно човек да зърне листове, измъкнали се от купчините и приземили се някъде другаде на пода. Кабинетът на госпожа Буун беше подчертано модерен и спретнат, всичко беше подредено. А този на господин Буун беше стар, скърцащ и разхвърлян. Но Тео неведнъж беше виждал как баща му успява да намери папка почти толкова бързо, колкото и майка му.

Марсела Буун се завъртя обратно към бюрото и прегледа някакви документи.

— Тази млада жена дойде миналата седмица за развод. Много тъжно. На двайсет и четири е, има едно малко дете и очаква второ. Не работи, защото е била отдадена на задълженията си като млада майка. Съпругът й е полицай новобранец тук, в града, само той получава заплата. Едва свързват двата края като семейство и не могат да си позволят раздяла. Препоръчах им да отидат на брачен консултант и сериозно да се постараят да оправят нещата. Тя ми се обади вчера — съпругът й току-що научил, че общината го уволнила. Кметът разпоредил на всички полицейски управления да намалят бюджетите си с пет процента. Имаме шейсет полицаи, което означава, че трима ще изгубят работата си. Съпругът на клиентката ми е един от тях.

— Какво ще прави тя? — попита Тео.

— Ще се постарае да издържи някак, не знам. Много е тъжно. Каза ми, че сякаш вчера била в гимназията и си мечтаела за колеж и кариера. Сега е ужасена и не е сигурна какво ще се случи.

— Учила ли е в колеж?

— Опитала се, но не й дали стипендия.

— Навсякъде финансови проблеми. Какво става, мамо?

— Икономиката преминава през възходи и спадове, Тео. Когато времената са добри, хората печелят и харчат повече пари, вследствие на което в общината постъпват повече данъци. Повече данъци от продажби, повече данък сгради, повече…

— Не съм сигурен, че разбирам данъка сгради.

— Добре, много е просто. Двамата с баща ти притежаваме тази сграда. Тя е недвижимо имущество. Земята и сградите са недвижимо имущество, а автомобилите, яхтите, мотоциклетите и камионите са движимо. Те също се облагат с данъци, но да се върнем на тази сграда. Всяка година общината я оценява. В момента цената й е четиристотин хиляди долара, което е много повече от сумата, която платихме за нея преди много години. След като общината определи цената, тя начислява и данък върху нея. Миналата година данъкът възлизаше на един процент, което ще рече около четири хиляди долара. Същото се прави и с къщата ни, но данъците на жилищните сгради са малко по-ниски. Както и да е, за къщата платихме около две хиляди долара данък. Що се отнася до движимото имущество, ние притежаваме два автомобила и данъците им бяха около хиляда долара. Тоест миналата година сме платили на общината седем хиляди долара.