Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 14

— Наистина ли, татко? — попита Тео почти невярващо, сякаш искаше да каже: «Как е възможно изобщо някой да гласува за такъв смешник?».

— Гласувах — призна най-сетне баща му.

На тринайсет Тео Буун проявяваше само мимолетен интерес към политиката. Много от нещата, които гледаше по телевизията, го убеждаваха да стои далече от нея. Знаеше, че майка му е по-либерална, а баща му — по-консервативен, но неведнъж ги беше чувал да твърдят, че просто са «умерени», някъде по средата. Тео ги беше чувал да обсъждат помежду си и установи, че не е проста работа да бъдеш умерен. За щастие, родителите му проявяваха благоразумието да не спорят за политика пред Тео. Те по принцип рядко спореха за нещо, поне не в негово присъствие.

Тео попита невинно:

— Откъде са дошли тези двеста милиона долара?

— Предимно от щата, но част от парите са от града и от окръга — обясни баща му.

— Но ако градската управа орязва бюджети наляво и надясно, ако отменя учебни предмети и уволнява полицаи и портиери, как така харчат пари за този обходен път?

Майка му се засмя и възкликна:

— Бинго!

— По-голяма част са средства на щата — каза господин Буун.

— Но нали и на щатско ниво орязват бюджети?

— Бинго! — отново възкликна майка му и се засмя.

— Защо постоянно повтаряш «бинго», мамо? — попита Тео.

— Защото ти задаваш правилните въпроси, а няма разумни отговори. Обходният път е разхищение на средства и в добри, и в лоши времена, но да бъде построен сега, когато градът, окръгът и щатът нямат достатъчно средства, е направо нелепо.

Тъй като и двамата му родители бяха адвокати, нямаха навик да отстъпват, докато спорят за нещо. Тео обаче остана с впечатлението, че бащината му подкрепа за пътя не е толкова силна, колкото майчините му възражения. Настана поредното затишие в разговора и тогава, точно навреме, на екрана се появи говорител на Сиера Клъб. Госпожа Буун, която гордо и категорично владееше дистанционното, усили звука. Мъжът каза:

— Този обходен път беше лоша идея и преди десет години, а сега е още по-неуместен. Той прекосява Ред Крийк на две места и ще влоши качеството на водата в града. Ще бъде построен много близо до началното училище «Джаксън» и оттам ще минават двайсет хиляди превозни средства дневно, много от тях големи камиони, които ще прелитат покрай спортен комплекс, на който тренират четиристотин деца. Само си представете шума и замърсяването.

Госпожа Буун увеличи звука още повече. Мъжът от Сиера Клъб продължаваше:

— Не е проучено внимателно въздействието върху околната среда. Проектът е прокаран от политици, на които транспортните компании са платили.

След това се появи още един политик и госпожа Буун побърза да изключи звука.

— Какво е Сиера Клъб? — попита Тео.

— Група радикални природозащитници — отговори баща му.

— Една от най-големите екологични организации на света — поясни майка му.

— Добре — каза Тео и продължи да яде. И той като всички деца се наслаждаваше на тези редки мигове, когато родителите му спореха. Реши да поддържа жива дискусията: — Объркан съм: ако щатът и градът са разорени, тогава откъде са тези двеста милиона долара?