Читать «Невинност» онлайн - страница 60

Не всички престъпници обаче си бяха по леглата, защото попаднахме на четирима такива при обиколката си.

Нямахме определена цел, не се нуждаехме от нищо специално. Бяхме навън заради разходката.

В хубаво време дори нощем бяхме принудени да избягваме добре осветени места и да се крием по сенките като две хлебарки, очакващи всеки миг да бъдат стъпкани. През повечето нощи времето ни над земята бе строго разпределено между най-належащите задачи.

Ала когато остър и студен вятър завиеше между високите сгради или когато се случеше потоп като този, сякаш решен да заличи за една нощ цивилизация с хилядолетна история, с баща ми се чувствахме по-свободни от всякога. Можехме да кръстосваме града както си поискаме, да се спираме пред осветените витрини на най-хубавите магазини и галерии по най-скъпите улици. Можехме да се наслаждаваме на произведенията на изящните изкуства, на блясъка на луксозните стоки, каквито никога нямаше да можем да притежаваме, тъй като дори отнякъде и да ни се изсипеше богатство, нямаше как да си ги купим, без да се изправим лице в лице с продавача, който само по очите ни щеше да ни разпознае и да ни отхвърли с ярост като гнусни създания.

В такива нощи ни радваше и самото време. Копнеехме за чист въздух, за докосването на слънчевите лъчи, за силен вятър, жадувахме за дневна светлина. Когато настъпеше такова време и всички се изпокриваха по къщите си, ние ликувахме, защото то бе единственото, на което можехме да се наслаждаваме на спокойствие и без страх.

Бяхме на няколко пресечки от най-скъпите магазини, в съвсем различен тип квартал, когато започна стрелбата.

Фучащият вятър и силният дъжд звучаха като ято от милиони птици, които не спираха да летят наоколо и пляскаха с криле насреща ни, докато вървяхме по улицата, запленени от боз-ар архитектурата⁹ на ниските търговски сгради от началото на двайсети век. Някои бяха реставрирани, ала други вървяха към разруха.

⁹ Еклектичен стил в архитектурата, развил се в края на XIX и началото на XX в. - Б. р.

В една от полузападналите къщи прозорците светеха. Когато я наближихме, през шума на дъжда пробиха изстрели и стъклото на прозорец на партерния етаж се счупи. Рязко се отвори врата и един мъж излезе навън в бурята, но дъждът дори не успя да намокри косата му, преди да бъде прострелян в гърба и да се свлече на тротоара.

Вътре в сградата последва бърза стрелба от поне две оръжия. Всичко продължи по-малко от минута, а след последния изстрел тишината звучеше финално - като безмълвието в ковчег, заровен под метър и двайсет прясно изкопана пръст. Вратата остана отворена, но никой не излезе навън било да помогне, било да довърши простреляния в гърба, който лежеше на една страна и плачеше.