Читать «Невинност» онлайн - страница 28

Членовете на паството бяха с гръб към мен, заети с песнопенията си и насочили вниманието си към радостното събитие в реката. Дори свещеникът да погледнеше към мен, енориашите му щяха да му попречат да ме види. Знаех, че не разполагам с много време, но реших, че ще ми е достатъчно.

Свалих раницата си, отворих циповете на основните й отделения и хукнах от гората към масите за пикник. На тревата до тях имаше топки за бейзбол, бати, ръкавици, още неопъната мрежа за бадминтон, ракети и перца. Никога не бях играл такива игри, нито бях чувал за тях и тези предмети не означаваха нищо за мен; чак години по-късно щях да съм в състояние да ги идентифицирам по памет.

В една чиния бяха подредени дебели резени шунка. Увих няколко във фолиото, с което беше покрита, и ги тикнах в раницата. Имаше картофена салата и салата с макарони, пайове и торти, но никое от тези ястия не беше удобно за опаковане. Открих обаче панерчета с

домашно изпечени кифлички и бисквити, завити с кърпи, портокали, банани, твърдо сварени яйца, червени от мариноването им в сок от цвекло, както и всевъзможни курабийки.

От джоба на джинсите си извадих част от парите, които майка ми ми беше дала, отделих няколко банкноти и ги оставих на масата. Сега като си помисля, намирам, че платих прекалено скъпо за онова, което взех. Ала на момента, треперещ от глад, имах чувството, че никоя цена не е прекалено висока, за да удовлетворя къркорещия си стомах.

Изпотени кутийки с безалкохолно и студен чай бяха поставени в кофи с лед. След като намъкнах раницата на раменете си, грабнах една кока-кола.

Точно тогава някой зад мен каза:

- Дете, сега е време за Бог, още е рано за закуска.

Стреснат, вдигнах поглед и видях от страничната врата на църквата да излиза мъж с поднос, отрупан с печени на грил пилешки бутчета.

Под рядката коса и високото чело лицето му имаше добродушно изражение - докато не видя моето лице, не напълно скрито под качулката на якето ми. Зад очилата с телени рамки очите му се разшириха, сякаш тъмата на Армагедон внезапно бе паднала над света и той стоеше изправен пред самия дявол, без съмнение дошъл да подхване финалната битка. Подносът с пилешките бутчета падна от ръцете му, всичката кръв в един миг се отцеди от лицето му и той със залитане отстъпи две крачки назад на внезапно омекналите си крака. Вече успял да огледа цялото ми лице, той се фокусира върху очите ми и от устата му се изтръгна задавен стон.

- Съжалявам - промълвих. - Много, много съжалявам.

Извинението ми не означаваше нищо за него, нито пък парите върху масата, които му посочих. Той грабна една бата за бейзбол от тревата, втурна се напред и замахна с такава сила към главата ми, че ако в момента се водеше игра, би запратил топката далеч извън стадиона.