Читать «Невинност» онлайн - страница 173

Стрелците наблюдаваха смълчани и ако на някого от тях му бе минало през ума, че най-безопасната тактика е да ни обсипе с дъжд от куршуми, то той не изпълни това си намерение. Каквото и да се беше случило с тези мъже, никога повече не ги видяхме.

В девствената гора, където лъчите на следобедното слънце проникваха през клоните, кучетата ни поведоха по виещи се еленови пътеки. Папрати като огромни птичи крила се полюшваха в сенчестата борова гора. Пред мен децата следваха Гуинет и постоянно ту се губеха в сенките, ту отново изникваха на слънчевата светлина, сякаш гората искаше да ми напомни, че онова, което ти е дадено, може да ти бъде отнето.

Хижата бе точно толкова семпла, колкото подсказваше названието й - широка постройка от плътно наредени трупи, съединени с някакъв вид еластична мазилка под скосен покрив с улуци от медна ламарина, вече придобила зеленикава патина. Веранда заобикаляше и четирите й страни.

Когато застанахме в широката просека пред нея и се приготвихме да влезем, Гуинет ни каза, че вътре има складирани хранителни запаси за цели три години. Ала се чудеше как би могла да изхрани още и петдесет кучета.

Сякаш в отговор на въпроса й кучетата се оттеглиха в заобикалящите гори и само след минута вече ги нямаше, като че ли никога не бяха съществували. В следващите дни идваха да ни правят компания, но никога не ядяха нищо от това, което им предлагахме - отказваха го категорично, сякаш миризмата ги обиждаше. От време на време кучетата се губеха сред дърветата - не всички наведнъж, а като че ли всяко водено от свой собствен график, и когато се връщаха, изглеждаха заситени и доволни. Скоро щяхме да узнаем тайната им.

80

Имената на близнаците бяха джошуа и джъстин, а момиченцето, дошло с тях, Консуела, не им беше роднина. Момчетата, мършави от гладуването, на което бяха подложени като наказание от майка си заради тормоза, който й бяха причинявали, скоро понапълняха, а кървавите следи от неотдавнашното душене избледняха по шията на Консуела, без да остане какъвто и да е белег. Хлътнатината в черепа на Мория не изчезна, ала косата й я скриваше. Тя явно не оказваше някакво неблагоприятно въздействие върху развитието й, защото момичето бе умно и жизнерадостно и дните й бяха изпълнени със смях.

Децата много искаха да празнуват Коледа, затова отсякохме подходяща елха и я украсихме с бодлива зеленика, събрана от гората, и с лъскави метални украшения, които направихме от консервени кутии и изрисувахме сами.

В централното помещение имаше роял „Стейнуей“, на който Гуинет ни свиреше коледни песни. Дори когато не знаеше мелодията на някоя песен, която споменавахме, щом се опиташе да я засвири, мигом намираше верните клавиши и музиката бликваше в хижата без нито един погрешен тон в нея.

Поради изявените музикални наклонности на дъщеря си Бейли беше снабдил този горски дом с много инструменти: два кларинета, саксофон, две цигулки, виолончело и още други. Споразумяхме се до следващата Коледа поне аз и може би Мория да се научим да свирим на някой инструмент, та да акомпанираме на пианото на Гуинет.