Читать «Адският свят» онлайн - страница 113

Променяше се все по-бързо и по-бързо. Обяснимо, щом се намираше толкова близо до Устройството. Човешкият й облик изчезваше на промеждутъци. Дори не се опитваше да определи кои промени се извършват от Устройството, а кои — от собственото й подсъзнание. По кожата й преминаха десетки различни структури, а костите й се променяха на всяка минута. Тя усещаше вътре в себе си да израстват разни странни органи. Ставаше й все по-трудно да мисли. Образите в мозъка й бяха неопределени, размазани и с някакви чужди цветове. Опита се да произнесе на глас името си, но от гърлото й се изтръгнаха различни нечовешки звуци.

Време е!

Закъснее ли малко, няма да може да си спомни какво трябва да извърши. За миг закопня Ескадрилата да се е измъкнала вече, после внимателно се придвижи до най-близката мина. И тогава откри, че не може нищо да направи. Пръстите на дясната й ръка се бяха превърнали в груби и несгъващи се нокти, с които не бе в състояние да завърти настройката. Погледна лявата — видя една безформена месеста лапа.

При това положение експлозивите ставаха безсмислени. Нямаше как да ги взриви. Съществото, което някога беше Еспер Де Чанс, вдигна обезформената си глава и зави от мъка. Звуците по нищо не приличаха на човешки.

* * *

Хънтър изскочи от Медната кула и се устреми към тясната уличка. В движение стреля с деструктора си и лъчът изпепеляваща енергия смаза препречващата пътя му огромна тромава твар. Другите трима също стреляха успешно. Чудовищата ревяха и виеха яростно и отчаяно. Миризмата на разлятата кръв ги обезуми напълно, егоистичните нагони надделяха над властта на великото Устройство и те се нахвърлиха едно върху друго.

Кристъл и Хънтър си пробиваха път със саби и екрани. Корби и Линдхолм ги следваха по петите и с пистолетите си поваляха онези твари, които им обръщаха внимание. Пролятата обилно кръв доведе чуждите същества до пълно изстъпление и те със зъби и нокти деряха и разкъсваха собствената си плът, докато Дяволската Ескадрила се провираше през хаоса към тясната алея. Напредваха бавно но сигурно — нещастните създания, които вече не знаеха как да умрат, не можеха да ги спрат.

Нещо високо и ъгловато с плющящи камшици от кости и хрущяли се нахвърли върху Капитана и го принуди да спре. Той посрещна камшиците с екрана си и те се отдръпнаха от светещото енергийно поле. Чудовището ревна от болка и се опита да сграбчи екрана, но острите като бръснач ръбове мигновено прерязаха израстъците му. То несигурно се заклати, спря и тогава Хънтър преряза с един замах на сабята си тънката му шия. Обезглавеното тяло веднага бе нападнато от съседа си. Камшиците се замятаха хаотично. Продълговатата глава се търколи по улицата, а устата й продължаваше да мляска. Друга твар я налапа цялата.