Читать «Адският свят» онлайн
Саймън Грийн
Саймън Грийн
Адският свят
ПЪРВА ГЛАВА
ОТХВЪРЛЕНИТЕ МЪЖЕ
Звездният кораб „Опустошение“ излезе от хиперпространството и се завъртя в орбита около Улф IV. Повърхността на планетата бе скрита от погледа поради завихрената атмосфера. Изглеждаше като толкова много други планети, шепа пръст в тъмната бездна. Дългите шипове на корабните сонди се врязаха в атмосферата, бързо сканирайки Улф IV, след това вратите на товарното отделение се завъртяха и се отвориха. Стройният силует на военния катер се появи на повърхността на звездолета, сребрист и блестящ, и се отдели от огромния му корпус. Катерът кръжеше бавно в забулената в бури планета — блестяща сребърна игла на фона на изпъстрената със звезди нощ.
Капитан Хънтър по навик захапа бузата си отвътре, ръцете му пробягваха по пулта за управление. В края на краищата май трябва да пилотира този кораб там долу. В това отдалечено място бордовите компютри бяха почти безполезни, защото нямаха достатъчно информация. Хънтър сви рамене. Какво пък, по дяволите, беше минало доста време, откакто не бе летял на някой кораб до пълна изнемога, но има неща, които никога не се забравят. Особено ако животът ти зависи от тях.
Усети за миг как старата неувереност го обладава, познатата непреодолима паника, че няма да може да вземе решение от страх да не сбърка. Дишането и пулсът му се ускориха, но след това се нормализираха. Той се стегна, овладя се и доби контрол над себе си. Беше го правил преди, можеше да го направи пак. Извърши стандартната проверка на инструментите, стараейки се в рутинните занимания да забрави себе си. Привичната светлина на лампичките от пулта за управление му вдъхваше увереност. Той установи, че орбитата на катера все още е стабилна, и пусна сенсорите-бръмчалки. От своя видеоекран Хънтър проследи падането им към планетата. Пробите щяха да му кажат какво е нужно да знае на първо време. Едва ли щеше да има шанс да изстреля втора серия, тъй като не след дълго орбитата на катера щеше да понижи. Това ще го принуди да увеличи мощността на двигателите. Корабните батерии имаха определена енергия, която щеше да му бъде необходима за приземяването.
Капитан Скот Хънтър наближаваше тридесетте и всичко у него беше средно — ръст, телосложение, само може би малко по-прегърбен за годините си. Тъмна коса, тъмни очи. Капитаните в Имперския флот никога не надвишаваха 500: най-добрите от най-добрите. Така поне бе според официалната версия. В действителност единственият начин да станеш Капитан беше с пари, власт или солидни семейни връзки. Хънтър беше Капитан, защото такъв беше баща му, а и бащата на неговия баща. Скот Хънтър обаче беше един от малкото, завоювали своето положение благодарение на способностите си и с помощта на упорит труд, обучение и тренировки. Всичко това правеше трудно разбираема паниката, която го бе обхванала при сблъсъка с бунтовниците на един от световете Рим, в резултат на което бе загубил кораба и половината от екипажа си.
Ако бе загинал в схватката, никой нямаше да оспори неговата храброст. Той щеше посмъртно да бъде повишен в чин Адмирал и неговият клан щеше да се гордее с паметта му. Но той бе оцелял, давайки повод на мнозина да го сочат с пръст. Би могъл да си подаде оставката, но малкото останала му гордост не му позволи да хвърли сянката на срама върху своето семейство. Висшият команден съвет поиска от него да даде обяснение за поведението си, обаче не можа да го направи. Самият той не можеше да си го обясни. Накрая му бе предложено да реши: или да замине като доброволец за Дяволската ескадрила, или да бъде уволнен.
