Читать «Персепликуис» онлайн - страница 58

— Ейдриън, донеси ми чиния от каквото сервират долу — каза Дигън, отпуснал се на леглото, взирайки се в тавана.

Още с влизането си Гаунт бе окупирал най-близкото до камината легло. Бе захвърлил мантията и шаперона на пода. Сетне се бе проснал на матрака, откъдето захленчи за болките си.

— И да е чисто месо — продължи Гаунт. — Да не ми домъкнеш сланина. Искам от хубавото. И искам черен хляб, ако имат — колкото по-черен, толкова по-добре. И чаша вино… не, нека е бутилка. И да е хубаво, да не е…

— Може би трябва да слезеш, за да си избереш желаното. Така няма да има грешки.

— Просто го донеси. Разположил съм се удобно — не виждаш ли, че тук ми е удобно? Не ща да се мешам с местните маймуни. Един император се нуждае от уединение. И в името на Новрон, вдигни ми дрехите! Трябва да ги окачиш, за да изсъхнат както трябва — изглеждаше замислен. — Хм, по-скоро трябва да е в името на моя предтеча. Или пък дори в мое име — усмихна се при мисълта.

Ейдриън подбели очи.

— Ще го кажа другояче. Сам си донеси храна или стой гладен.

Гаунт го изгледа заплашително и удари тъй силно по матрака си, че чак Ройс погледна.

— Каква полза от прислужник, който никога не върши нищо?

— Не съм ти прислужник. Аз съм твой… телохранител — неохотно каза той. Думата изглеждаше изтъркана. — Ами ти, Ройс? Да ти донеса ли нещо?

Ройс дори не си направи труда да поклати глава. Ейдриън въздъхна и се отправи към вратата.

Слизайки по стълбите, намери кръчмата натъпкана до пръсване. Предвид бройката, тълпата бе удивително тиха. Вместо да кънти от смях и гръмки разговори, в стаята се носеше тих шепот. Всички глави се обърнаха с очакване към него и Майрън. Бързо последва разочарование.

— Насам, господа — викна Айърс, разбутвайки тълпата. — Направете път! Направете път!

Ейдриън долови няколко промърморени фалшив рицар и турнирен шампион, докато Айърс ги съпровождаше към голяма трапеза в отделна стая.

— Не ги пускам тук, за да се храните на спокойствие — обясни Айърс. — Но не мога да ги изритам от странноприемницата. В крайна сметка трябва да живея в този град.

Уайът, Моувин, Магнус и Олрик вече седяха на масата пред празни чинии. Джими, сега издокаран в изпоцапана престилка, наливаше чаши. Държеше кана във всяка ръка и танцуваше около масата като жонгльор. Стаята представляваше малко помещение, придадено към кухнята. Една част от стените беше каменна — заедно с ъгловата камина. Дърво и мазилка оформяха остатъка. Трите прозореца бяха с вдигнати капаци.

— Нима всички те са се събрали, за да видят нас? — попита Майрън. Той поспря на прага, поглеждайки към тълпата, споделяйки тяхното удивление.

Ейдриън тъкмо бе седнал на трапезата, когато откъм затворената врата избухнаха гръмки овации. Олрик пресуши чашата си и я протегна към Джими, разклащайки я.

— Добре ли сте? Къде бяхте? — отекваха приглушени гласове. — Да не ви отвлякоха? Ще се върнете ли на поста си? Липсвахте ни. Ще изпъдите ли империята отново?

— Простете, мили хора, но днес пътувах много — казваше Ариста. — Много съм изморена и не мога да отговоря на всичките ви въпроси. Знайте следното: вече ги няма тираните, които някога управляваха империята. Сега — и за пръв път — властва императрицата, а тя е добра и мъдра.