Читать «Персепликуис» онлайн - страница 5

— Не! — просъска Миранда, придърпвайки момиченцето към себе си.

Луис Гай бавно се изправи.

— Пусни детето — нареди той.

— Не.

— Страж Гай! — викна Аркадиус. — Тя е обикновено селянче. Сираче, за което се грижа.

— Така ли? — той изтегли меча си.

— Бъди разумен. Нямаш представа какво вършиш.

— Смятам, че имам. Всички така се бяха вторачили в Есрахаддон, че ти остана незабелязан. Кой би си представил, че ще посочиш пътя към наследника не веднъж, а два пъти?

— Наследникът? Наследникът на Новрон? Луд ли си? Затова ли мислиш, че говорих с регентите?

— А не е ли?

— Не — той поклати глава с усмивка. — Дойдох, защото подозирах, че не са обмислили въпроса с приемствеността. Исках да допринеса за обучението на следващия владетел.

— Но настоя да бъде това момиче — единствено то. Защо ти е да го правиш, освен ако тя не е истинският наследник?

— Това е безсмислено. Как бих могъл да зная личността на наследника? Или изобщо дали такъв още съществува?

— Как наистина! Това е липсващото парче. Всъщност ти си единственият, който би могъл да знае. Я кажи, Аркадиус Латимър, с какво си изкарваше хляба баща ти?

— Беше кошничар, но не виждам какво…

— Да. И как сиромашкият син на един кошничар от бедно селце се издига до професор в университета Шеридън? Съмнявам се, че баща ти изобщо е знаел да чете, а пък синът му е един от най-почитаните учени в света. Как точно се случва това?

— Гай, точно на такъв като теб ли трябва да обяснявам за амбицията и усилената работа?

Стражът се усмихна презрително.

— Изчезна за десет години, а когато се появи отново, знаеше много повече.

— Измисляш си.

— Църквата не назначава просто така в университета. Нима мислиш, че не разполагаме със записи?

— Не, разбира се. Просто мислех, че ти не си ги чел — старецът се усмихна.

— Аз съм страж, идиот такъв. Имам достъп до цялата архива.

— Да, но не мислех, че изследването за мен ще представлява интерес. На младини бях луда глава и също така красавец. Това пише ли го?

— Пише, че си намерил гроба на Йолрик. Кой е бил той?

— Пък аз си мислех, че знаеш всичко.

— Нямах време да се ровя в библиотеките. Бързах да те заловя.

— Но защо? Защо мен? Защо си извадил меч?

— Защото Наследникът на Новрон трябва да умре.

— Тя не е наследникът. Защо мислиш, че е тя? Как бих могъл да зная личността му?

— Защото това е една от тайните, които си донесъл. Узнал си как да откриеш наследника.

— Ба! Наистина, Гай, имаш богато въображение.

— Имаше и други записи. Църквата те е викала на разпит. Мислили са, че си посетил Персепликуис — както онзи Едмънд Хол. Няколко дни след това в Ратибор е имало сражение. Бременна майка и съпругът ѝ са били убити. Идентифицирани като Линита и Нарон Браун, те и детето им са били екзекутирани от серети. Намирам за странно, че след векове търсене моят предшественик успял да открие Наследника само няколко дни след разпита ти.

Гай прониза професора с поглед.

— Сделка ли сключи? Изтъргува информацията в замяна на свободата си? Убеден съм, че са ти казали, че търсят наследника, за да го възстановят на трона. Трябва да е било ужасно, когато си узнал истината. Сигурно си се почувствал използван, а вината трябва да е била непоносима.