Читать «Персепликуис» онлайн - страница 237

Моуиндули се обърна към лорд Ирауондона и оповести на елфически:

— Това е Наследникът на Новрон — и посочи към Гаунт.

Елфическите лордове и един възрастен елф с шлем-бухал погледнаха скептично към Гаунт. Преценяваха го няколко минути, след което обширно заговориха с Моуиндули. Когато приключиха, елфите и Моуиндули се отправиха обратно нагоре, оставяйки отряда сред снега.

— Какво стана? — попита Ейдриън.

— Двубоят ще започне утре призори — обясни монахът.

* * *

Елфите лагеруваха на върха на хълма. Приключенците се събраха пред Бърлогата, скатала се сред зелениките на склона. Ейдриън накладе огън и помоли момчетата да съберат още дърва, което те сториха, ограничавайки търсенето си до подножието на хълма. Стана бавно, тъй като те непрекъснато поглеждаха през рамо към върха.

На Модина и момичетата бе позволено да се присъединят към вида си и императрицата настани двете си спътнички край огъня, преди да се приближи до Ариста. Бе облечена в красива черна рокля, полата на която бе повдигнала с ръце, вървейки към останалите.

— Какво става? — попита императрицата.

Ариста пое ръката ѝ в мига, в който Модина се приближи.

— Всичко ще бъде наред. Дигън, като последен потомък на Новрон, ще се сражава утре. Ако победи, ще стане владетел на елфите и те ще му се подчиняват.

Бръчки на тревога прорязаха лицето на императрицата.

— Ако Дигън загуби, нямаме никаква надежда. Нямаш си представа на какво са способни елфите. Акуеста бе разрушена за минути. Стените паднаха и всяка сграда, която не беше изработена от камък, изгоря до основи. Страх ме е дори да си помисля за бройката мъртви. Опитах, опитах всичко, но… Те ни прегазиха с толкова малко усилия. Ако Дигън се провали…

— Няма — рече Ейдриън. — Ариста има план.

— Не мога да си припиша заслугите — каза принцесата. — Идеята беше на Есрахаддон. Смятам, че това е било намерението му от мига, в който е избягал от Гутария.

— Каква е тя? — запита императрицата.

Ариста и Ейдриън се спогледаха, преди принцесата да каже:

— Не мога да споделя.

Модина повдигна вежди.

— Патриархът е истински елф и много могъщ магьосник. Той предизвика Дигън. Очевидно притежава умението да подслушва разговори.

Императрицата кимна.

— Тогава не казвай нищо. Имам ти доверие. Досега не си ме проваляла.

— Как са момичетата? — попита Ариста.

— Изплашени. Али питаше за баща си и Елдън. Приемам, че те са…

— Да, бяха убити. Както и брат ми.

Модина кимна.

— Съжалявам. Ако има нещо, което… — гласът ѝ се задави. Тя обърса очи. — Велики Марибор, кълна се, че Гаунт може да получи престола, а аз ще се върна към фермерството до края на живота си и ще съм доволна да гладувам — само той да спечели. Искам да знаете, че всички сме ви длъжници за това, което сторихте, за саможертвите на Олрик, Уайът и Елдън. Каквото и да се случи утре, днес вие сте герои.

Ейдриън, Ройс и Моувин дръпнаха Гаунт настрана, за да му предадат някои последни уроци. Ариста насочи вниманието си към хребета, където пъстри шатри се издигаха сред странни гласове, пеещи древни песни. Напрежението край огъня бе осезаемо. С изключение на Гаунт, монсеньор Мъртън показваше най-голяма загриженост. Седеше върху дъното на обърната кофа, взирайки се в огъня. Не след дълго Майрън приседна до него и двамата се впуснаха в обширен разговор.