Читать «Играта на ангела» онлайн - страница 284

Поех обратно към стълбата. Минавайки покрай бюрото си, забелязах, че клавиатурата на старата ми пишеща машина бе унищожена, сякаш някой бе блъскал по нея с юмруци. Слязох бавно по стълбата. Тръгнах отново по коридора и надникнах във входа към галерията. Дори в полумрака можах да видя, че всичките ми книги бяха разпилени по пода, а кожата на креслата висеше на парцали. Обърнах се и огледах внимателно двайсетте метра коридор, които ме деляха от входната врата. Светлината от лампата достигаше само до средата на това разстояние. По-нататък сенките се поклащаха като развълнувани черни води.

Помнех, че на влизане съм оставил вратата на жилището отворена. Сега беше затворена. Извървях няколко метра, но нещо ме спря, докато минавах отново край последната стая. На влизане не го бях забелязал, защото вратата на стаята се отваряше наляво и аз не бях надникнал достатъчно навътре, за да го видя, но сега, приближавайки се, го видях съвсем ясно. Един бял гълъб с криле, разперени като кръст, бе прикован към вратата. По дървото се стичаха капки прясна кръв.

Влязох в стаята. Погледнах зад вратата, но там нямаше никого. Гардеробът все още бе отместен на една страна. Студеният, влажен въздух, който проникваше през отвърстието на стената, бе изпълнил помещението. Оставих лампата на пода и сложих ръце върху размекнатия маджун около дупката. Захванах да го чегъртам с нокти и усетих, че се разпада между пръстите ми. Поразтърсих се наоколо и намерих стар нож за отваряне на писма в чекмеджето на една от масичките, струпани в ъгъла. Забих острието в маджуна и задълбах. Гипсовият слой се отделяше с лекота. Беше дебел най-много три сантиметра. От другата страна попаднах на дърво.

Оказа се врата.

Потърсих краищата й с ножа и контурите й бавно се очертаха на стената. По това време вече бях забравил за онова близко присъствие, което отравяше къщата и дебнеше в сенките. Вратата нямаше брава, само една ключалка, ръждясала от влагата на гипса, който я бе покривал с години. Пъхнах ножа в нея и напразно се опитах да я отворя. После я заритах, докато маджунът, който крепеше ключалката, започна бавно да се отделя. С помощта на острието освободих напълно механизма и когато вече нищо не го държеше, вратата се отвори с едно бутване.

Струя въздух с дъх на гнилоч избликна отвътре и напои дрехите и кожата ми. Вдигнах лампата и влязох. Стаята бе правоъгълник, широк пет или шест метра. Стените бяха изпъстрени с рисунки и надписи, които явно някой бе направил с пръсти. Линиите им бяха кафеникави на цвят и тъмни. Изсъхнала кръв. Подът бе покрит с нещо, което отначало помислих за прах, но когато снижих лампата, видях, че са останки от ситни кости. Животински кости, натрошени и сведени до слой пепел. От тавана висяха безброй предмети, окачени на черна връв. Разпознах религиозни фигурки, изображения на светци и мадони с изгорени лица и извадени очи, разпятия, завързани с бодлива тел, и останки от тенекиени играчки и кукли със стъклени очи. Силуетът бе в дъното, почти невидим.