Читать «Играта на ангела» онлайн - страница 283

Опипах гърдите си и намерих дупката, която бе оставил изстрелът на инспектора. Разтворих палтото си и измъкнах екземпляра от „Стъпалата към небето“. Куршумът бе пробил предната корица и почти четиристотинте страници на книгата, и се подаваше от задната корица като връхчето на сребърен пръст. До мен Грандес се гърчеше на пода и отчаяно се държеше за гърлото. Лицето му бе мораво, а вените по челото и слепоочията му бяха изпъкнали като въжета. Той ми отправи умоляващ поглед. Паяжина от спукани кръвоносни съдове бе плъзнала в очите му и аз разбрах, че съм смазал трахеята му, тъй че той се задушаваше безвъзвратно. Наблюдавах го как се тресе на пода в бавна агония. Измъкнах белия плик, който стърчеше от джоба му. Отворих го и преброих петнайсет хиляди песети. Цената на моя живот. Прибрах плика. Грандес се влачеше по пода, мъчейки се да стигне оръжието си. Надигнах се и ритнах пистолета по-далече от ръцете му. Инспекторът сграбчи глезена ми, молейки за милост.

— Къде е Марласка? — попитах го аз.

Глух стон се изтръгна от гърлото му. Погледнах го право в очите и осъзнах, че той се смее. Кабината бе влязла вече във вътрешността на кулата Сан Себастиан, когато го блъснах през вратичката и видях как тялото му се сгромоляса от почти осемдесет метра височина из един лабиринт от релси, кабели, назъбени колела и стоманени лостове, които го разкъсаха на парчета, докато падаше.

24

Къщата с кулата бе погребана в мрак. Качих се пипнешком по каменното стълбище, докато стигнах до площадката и заварих входната врата открехната. Бутнах я с ръка и постоях малко на прага, оглеждайки сенките, които изпълваха дългия коридор. Пристъпих няколко крачки и останах там в неподвижно очакване. Заопипвах стената, докато намерих ключа на осветлението. Завъртях го четири пъти, но безрезултатно. Първата врата вдясно водеше към кухнята. Изминах полека трите метра, които ме деляха от нея, и спрях на прага. Спомних си, че в един от долапите държах маслена лампа. Отидох до него и я намерих там, сред още неотворени тенекиени кутии кафе, донесено от бакалницата „Кан Жисперт“. Оставих лампата върху кухненската маса и я запалих. Слаба кехлибарена светлина заля стените на стаята. Взех лампата и излязох отново в коридора.

Напредвах бавно, държейки нависоко примигващата светлина, като очаквах всеки миг да видя как нещо или някой изниква от някоя странична врата. Знаех, че не съм сам; надушвах го. Една остра смрад на ярост и омраза се носеше във въздуха. Стигнах до края на коридора и спрях пред вратата на последната стая. Мекото сияние на лампата погали очертанията на отместения от стената гардероб и разхвърляните по пода дрехи — точно както ги бях оставил, когато Грандес дойде да ме арестува преди две нощи. Продължих нататък към подножието на витата стълба, която водеше към кабинета. Предпазливо се закатерих по нея, като на всеки две-три стъпала надничах през рамо, докато стигнах до кабинета. Червеникавото зарево на здрача проникваше през прозорците. Бързо отидох до стената, където стоеше сандъкът, и го отворих. Папката с ръкописа за тартора бе изчезнала.