Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 111

— Сигурна ли сте, че нищо не ми личи, госпожо Беа?

— Абсолютно нищо. Плоска си като дъска. Там, където трябва, разбира се.

— Ох, не знам, не знам…

Изпитанията на Бернарда и усилията на шивачките да нагласят модела продължиха още половин час. Когато клетата булка сякаш вече бе набучена с всичките карфици на света, звездният моделиер на фирмата и създател на роклята дръпна завесата и се появи тържествено. След бегъл оглед и няколко поправки в подплатата на полата той даде одобрението си и щракна с пръсти, за да даде знак на асистентките си да напуснат сцената.

— И Пертегас дори нямаше да ви направи толкова хубава — отсъди той доволен.

Беа се усмихна и кимна.

Моделиерът, строен господин с превзети маниери и позьорски жестове, който отговаряше просто на името Еваристо, целуна Бернарда по бузата.

— Вие сте най-добрият модел на света. Най-търпеливата, най-изстрадалата. Доста се потрудихме, но си струваше усилията.

— А мисли ли господинът, че ще мога да дишам с тая тясна рокля?

— Злато мое, та вие се омъжвате за иберийски мъжкар в лоното на Светата майка Църквата. Дотук бяхте с дишането, ако питате мен. Но булчинската рокля, така или иначе, е като водолазен костюм: не е най-удобното място за дишане и веселбата започва, след като се свали.

Тези дръзки намеци накараха Бернарда да се прекръсти.

— А сега ще ви помоля да съблечете роклята възможно най-внимателно, защото частите й не са здраво зашити и при всички тия карфици не искам да изглеждате като решето пред олтара — рече Еваристо.

— Аз ще й помогна — предложи Беа.

Моделиерът я огледа многозначително от глава до пети.

— Ами вие, съкровище, кога ще ми дадете възможност да ви съблека и да ви облека? — попита той, преди да се оттегли театрално зад завесата.

— Ех, как ви изпи с поглед, разбойникът му неден — каза Бернарда. — А пък разправят, че бил с обратна резба.

— Според мен резбата му е и права, и обратна.

— Че това възможно ли е? — смая се Бернарда.

— Я да видим дали ще те измъкнем от тази рокля, без да падне нито една карфица.

Докато Беа освобождаваше прислужничката от пленничеството й, тя пустосваше под сурдинка.

Откакто бе научила цената на сватбения тоалет, който нейният работодател дон Густаво бе настоял да плати от джоба си, Бернарда бе в дълбок душевен смут.

— Дон Густаво не биваше да плаща такива грешни пари. Ама не, той избра тоя салон, който сигурно е най-скъпото място в цяла Барселона, и нае Еваристо, който му се пада наполовина племенник или нещо от сорта. А хубостникът разправя, че платовете трябвало непременно да са от „Каса Гратакос“, инак човек щял да се обрине! Представяте ли си?

— На харизания кон зъбите не се гледат… Пък и дон Густаво толкова се вълнува, че ще се омъжиш в пълен блясък. Той си е такъв.

— Спокойно можех да се омъжа с майчината ми рокля, преправена тук-там, а на Фермин му е все едно. Бездруго всеки път, щом му покажа нова рокля, той иска само да ми я съблече… И ето докъде я докарахме, Бог да ми прости — рече Бернарда, като се потупа по корема.

— Бернарда, аз също се омъжих бременна и съм сигурна, че Бог си има много по-важни и неотложни грижи.