Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 112

— То и моичкият тъй разправя, ама знам ли…

— Ти по-добре слушай Фермин и не се тревожи за нищо.

Само по комбинезон и изтощена след два часа стоене на високи токчета и с разперени ръце, Бернарда рухна в едно кресло с въздишка.

— Ах, горкичкият, толкоз е измършавял, че още малко и ще се изгуби. Много съм загрижена за него.

— Ще видиш как бързо ще се оправи сега. Такива са си мъжете, също като мушкатата. Когато изглеждат тъй, сякаш е време да ги изхвърлиш, изведнъж живват.

— Не знам, госпожо Беа, много е оклюмал Фермин напоследък. Разправя ми, че иска да се ожени, но понякога се съмнявам.

— Стига, Бернарда, та той е луд по теб!

Прислужничката сви рамене.

— Вижте, не съм толкоз глупава, колкото изглеждам. Откак навърших тринайсет, само съм чистила къщи и много работи не разбирам, но знам, че моят Фермин е видял свят и си е покръшкал. Никога не ми разказва как е живял, преди да се срещнем, но знам, че е имал други жени и е опитал това-онова.

— И от всички е избрал именно теб. Видя ли сега?

— Да, ама вечно се заплесва по фусти. Когато отидем на разходка или на танци, тъй му шарят очите, че разноглед става.

— Важното е да не му шарят ръцете… Аз съм чула от надежден източник, че Фермин винаги ти е бил верен.

— Верен е, знам. Но знаете ли от какво ме е страх, госпожо Беа? Че не съм достатъчно добра за него. Гледа ме в захлас и ми разправя, че иска да остареем заедно и други такива сладки приказки, но аз все си мисля, че някоя сутрин ще се събуди и ще си каже: „Откъде я изкопах тая глупава гъска?“

— Според мен грешиш, Бернарда. Фермин никога не би си помислил такова нещо. Той те е издигнал на пиедестал.

— Ами то и туй не е хубаво. Ако знаете колко господинчовци съм видяла, дето издигат жена си на пиедестал, сякаш е Дева Мария, а после хукват като разгонени песове след първата хитруша, която зърнат. Няма да повярвате колко случаи съм видяла с ей тия оченца, дето ми ги е дал Господ.

— Но Фермин не е такъв, Бернарда. Той е от добрите. А те не са много, защото мъжете са като кестените, които продават на улицата: когато ги купиш, всичките са горещи и миришат хубаво, но щом ги извадиш от кесията, веднага изстиват и разбираш, че повечето са развалени отвътре.

— Туй не го казвате заради господин Даниел, нали?

Беа не отговори веднага.

— Не, разбира се, че не.

Бернарда я погледна с крайчеца на окото.

— Наред ли е всичко вкъщи, госпожо Беа?

Беа се зае да й оправи презрамката на комбинезона, която се подаваше под роклята на рамото й.

— Да, Бернарда. Просто си мисля, че и двете с теб сме си избрали съпрузи, които си имат своите тайни.

Бъдещата булка кимна.

— Понякога са същински деца.

— Мъже! Какво да ги правиш?

— На мен пък ми харесват — рече Бернарда. — Знам, че е грях, ама…

Беа се разсмя.

— Какви харесваш? Такива като Еваристо ли?

— Не, за Бога! Той от толкова зяпане в огледалото чак ще го изхаби! Не мога да търпя мъж, който се кипри и гласи по-дълго от мен. Харесват ми, как да ви кажа, едни такива по-грубички. Ей го на Фермин — че не е красавец, не е. Но за мен си е красив и добър. И мъж на място. А в края на краищата, това е важното: да е добър и да е истински. И да можеш да се гушнеш в него някоя зимна нощ и да те стопли отвътре.