Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 107

„Започни отгоре“, казах си.

Слязох на седмия етаж и тръгнах напосоки из внушителните пусти коридори. След малко се натъкнах на една врата, която водеше към противопожарното стълбище, и се спуснах на долния етаж. Минавах от врата на врата, търсейки безуспешно апартамент „Континентал“. Часовникът ми показваше вече два и половина. На петия етаж попаднах на една камериерка, която влачеше количка с метлички за прах, сапуни и тоалетни кърпи, и я попитах къде е апартаментът. Тя ме погледна стреснато, но изражението ми вероятно я изплаши достатъчно, за да посочи нагоре.

— Осми етаж.

Реших да избягна асансьорите, в случай че персоналът на хотела се бе заел да ме търси. След три етажа по стълбите и един дълъг коридор стигнах до целта, плувнал в пот. Останах пред апартамент „Континентал“ почти цяла минута, като се мъчех да си представя какво се случва зад вратата от масивна благородна дървесина и се чудех дали все още ми е останал някакъв здрав разум, за да си тръгна оттам. Стори ми се, че един силует ме наблюдава крадешком от другия край на коридора. Уплаших се, че може да е някой от портиерите, но когато се вгледах по-внимателно, фигурата се скри зад ъгъла. Навярно бе някой от гостите на хотела. Най-сетне се реших да натисна звънеца.

10

Чух стъпки да се приближават към вратата. В мислите ми за миг се мярна образът на Беа, закопчаваща блузата си. Бравата се завъртя. Стиснах юмруци. Вратата се отвори. На прага се появи един тип с напомадена коса, облечен в бяла хавлия и обут с чехли от петзвезден хотел. Години бяха минали, но човек не забравя лицата на онези, които мрази от все сърце.

— Семпере? — попита той изумен.

Ударът се стовари между горната му устна и носа му. Почувствах как плътта и хрущялът се раздробяват под юмрука ми. Каскос вдигна ръце към лицето си и се олюля, а между пръстите му бликна кръв. Блъснах го силно към стената и нахълтах в стаята. Чух как той се строполи на пода зад гърба ми. Леглото беше оправено, а на масата пред терасата с изглед към Гран Виа бе сервирано блюдо, което вдигаше пара. Имаше прибори само за един човек. Обърнах се към Каскос, който се бе хванал за един стол и се опитваше да се изправи.

— Къде е тя? — попитах.

Лицето му бе изкривено от болка. Кръв капеше по гърдите му. Видях, че съм му разбил устната, а носът му почти сигурно беше счупен. Усетих силно смъдене в кокалчетата на пръстите и като си погледнах ръката, видях, че съм си ожулил кожата от удара. Не изпитвах никакво угризение.

— Не дойде. Доволен ли си? — изплю Каскос.

— От колко време пишеш писма на жена ми?

Стори ми се, че той се смее, и преди да бе смогнал да каже нещо друго, се нахвърлих отново върху него. Цапардосах го втори път с цялата ярост, която кипеше в мен. От удара зъбите му се разклатиха, а ръката ми изтръпна. Каскос изстена от болка и рухна на стола, на който се бе подпрял. Когато ме видя, че се навеждам над него, закри глава с ръцете си. Сграбчих го за врата и впих пръсти в плътта му, сякаш исках да му разкъсам гърлото.