Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 58

След вечерня техните другари посвещаваха един час на молитви, още един час — на четене, след което се оттегляха за медитация и почивка в килиите си.

Ала за четиримата избраници, след вечерня започваха четиричасови занимания с най-различни наставници. Изучаваха какво ли не — съзвездията и най-вече Ореола, както и картите, по които се изчисляваха периодите на каменните „валежи“; усвояваха мореплавателското изкуство и способността да се ориентират по слънцето и звездите, които, обясняваха им техните учители, щяха да променят разположението си, щом корабът им навлезе в други ширини; овладяваха умението да връзват най-различни възли — изключително полезно за всеки, заел се да управлява плавателен съд; учеха морския етикет и как да тълкуват знаците, които морето им праща. И, най-важно от всичко, изучаваха способностите на различните камъни и какво точно трябваше да сторят, след като ги съберяха от земята.

За Авелин тези нощни занимания бяха път към сбъдването на най-голямата му мечта. Най-много часове имаше с отец Йойона и те още повече затвърдиха славата му на най-добрия ученик, постъпвал в манастира през последните няколко десетилетия. Само за две седмици дотолкова напредна в астрономията, че предсказанията му за движенията на небесните тела винаги бяха верни, а един месец след началото на обучението си знаеше имената на всички камъни, от адамит до тюркоаз, техните способности и основните им магически ефекти.

Отец Йойона наблюдаваше напредъка му с нескрита гордост и Авелин много скоро усети, че възрастният монах гледа на него като на свое протеже. Това му даваше сигурност, ала в същото време го задължаваше. Някои от останалите наставници (и особено Сихертън) го следяха отблизо и сякаш непрекъснато търсеха повод да го нахокат. Всъщност у Авелин все повече се засилваше усещането, че е попаднал в капана на отдавна съществуващо съперничество между двамата монаси.

А това силно го тревожеше. Подобна слабост у един духовник от Ордена на Сейнт Мер’Абел го нараняваше дълбоко, обиждаше светостта на вярата му. Та те бяха Божии служители, двама от малцината, избрани да стигнат толкова близо до Бога и такава дребнавост принизяваше цялата Абеликанска църква. Единственото, което би трябвало да ги интересува, бяха камъните и успешното им събиране. Към останалите трима послушници, които като него щяха да се борят за заветните две места на Подготвители, той не изпитваше никакво зложелателство. Напротив, техните успехи го радваха като да бяха негови собствени. Ако се окажеше, че те го превъзхождат — значи такава е била Божията воля. Само най-добрите и най-достойните трябваше да отидат на острова; единственото, което беше от значение, бе успехът на експедицията и прибирането на най-големия дар, даден им от Бога.

Почти от самото начало на обучението на всички наставници стана ясно, че брат Авелин със сигурност ще бъде един от двамата избрани. Никой от останалите трима не можеше да се мери с него — докато те още се бореха с чертаенето на звездни карти, той усвояваше елементите, които предизвикваха различните магически реакции, след като вече се бе научил да разпознава отделните камъни на вид и на допир, както и да преценява тяхната мощ по цвета, формата и яркостта им. Само след първите пет седмици от четиригодишното обучение, единият от двамата Подготвители беше определен с почти абсолютна сигурност. Ако с Авелин не се случеше нещо, съревнованието щеше да се сведе до трима послушници, борещи се за едно-единствено място.