Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 38
Р. А. Салваторе
Ала те не знаеха с кого си имат работа. Само тя бе видяла на какво е способен Ентрери и знаеше, че ако джуджетата тръгнат след него и го нападнат открито, ще бъдат заслепени от жаждата си за разплата с убиеца на Фендер и Гроло. Мнозина от тях щяха да паднат от ръката му.
Може и да бе егоистично от нейна страна, но Кати-Бри бе твърдо решена, че разправата с убиеца е нейна работа. Той я бе ужасил, беше я накарал да забрави дългите години на обучение и дисциплина и я бе превърнал в малко, уплашено дете. Ала тя вече не беше момиче. Кати-Бри бе жена и чувстваше, че трябва да направи нещо срещу това унижение, ако не иска белезите от него да я преследват до смъртта й и вечно да я спъват по пътя й в живота.
Щеше да отиде в Лускан, да намери приятелите си и да ги предупреди за опасността, която бе надвиснала над тях. Заедно, те щяха да се погрижат за Артемис Ентрери.
— Напредваме доста бързо — увери я водачът на кервана, който виждаше нейното нетърпение и й съчувстваше.
Кати-Бри дори не го погледна — очите й все така не се откъсваха от далечния хоризонт.
— Сърцето ми подсказва, че не е достатъчно бързо — промълви тя.
Мъжът я погледна любопитно, но вече я познаваше достатъчно добре и не каза нищо. Още от самото начало Кати-Бри съвсем ясно бе дала да се разбере, че отива в Лускан по лична работа. И понеже беше осиновената дъщеря на Бруенор Бойния чук, пък и за самата нея се говореше, че е отличен боец, търговците се радваха, че ще пътува с тях и уважаваха желанието й да запази в тайна причините, които я бяха накарали да тръгне на път. Освен това, както красноречиво бе обяснил един от тях преди да потеглят:
— Пред перспективата да се взирам в задницата на някой вол в продължение на почти триста мили, мисълта, че това момиче ще седи сред нас, може само да ме радва!
Търговците дори тръгнаха по-рано, отколкото бяха възнамерявали, за да й направят услуга.
— Не се безпокой, Кати-Бри — увери я водачът, — ще те откараме там!
Момичето отметна косата от лицето си и се загледа в слънцето, което се скриваше зад хоризонта, към който отиваше и тя.
— Ала дали няма да бъде твърде късно? — промълви без да очаква отговор.
Знаеше, че вятърът ще удави шепота й в мига, в който думите се откъснат от устата й.
5
Чукарите
Дризт вървеше начело. Четиримата приятели крачеха покрай река Мирар, бързайки да оставят колкото се може по-голямо разстояние между себе си и Лускан. Не бяха спали от миналата нощ, но още бяха превъзбудени след всичко, което им се бе случило в Града на корабните платна и приливът на адреналин прогонваше умората.
Тази нощ във въздуха витаеше нещо вълшебно, някакво вълнение, магия, която би накарала и най-изтощения пътник да продължава напред, забравил сън и почивка, омаян от нейната прелест. Реката, придошла от топенето на снеговете, се носеше между бреговете си и проблясваше във вечерния здрач, а бялата й пяна улавяше светлината на звездите, само за да я остави отново да полети във въздуха, превърната във фонтан от безчет капчици, искрящи като скъпоценни бисери.