Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 36

През двата часа, които Дендибар му бе дал, Моркай успя да научи много неща. Сега бе негов ред да си подбира думите. Заклинанието го принуждаваше да изпълни нарежданията на шарения магьосник, но възнамеряваше да отговаря колкото се може по-неясно и двусмислено.

Очите на Дендибар проблеснаха, когато видя пламъкът в мангала да подхваща магическия си танц за втори път този ден. Нима вече минаха два часа, учуди се той. Почивката му се бе видяла твърде кратка, усещаше, че още не се е възстановил напълно от предишната си среща с Моркай. Ала веднъж започнал заклинанието, вече не можеше да спре танца на огъня. Той зачака, седнал в центъра на кръга, с кръстосани под себе си крака.

Огненото кълбо в мангала отново се изви високо и Моркай се появи в стаята. Духът стоеше мълчаливо — нямаше намерение да казва каквото и да било преди Дендибар да го попита. Все още не знаеше всичко за пътешествието на четиримата приятели, но все пак бе успял да научи доста неща и със сигурност повече, отколкото му се щеше да каже на Дендибар. Още не бе прозрял истинската причина за интереса на шарения магьосник към елфа и другарите му, но едно бе сигурно — едва ли си бе наумил нещо добро.

— Каква е целта на посещението? — разгневен от бавенето на Червения, попита Дендибар.

— Самият ти ме призова — лукаво отвърна Моркай. — Не мога да отхвърля зова ти.

— Не ме разигравай! — изръмжа шареният магьосник и като впери яростен поглед в духа, застрашително размаха свитъка с името му.

Обитателите на другите Равнини бяха пословично известни с буквалните си отговори и често вбесяваха онези, които ги бяха призовали, като изкривяваха въпросите им.

Дендибар се изсмя и отстъпи пред простата логика на духа:

— Каква е целта на посещението на четиримата пътешественици от Долината на мразовития вятър в Лускан?

— Няколко са — отвърна Червеният. — Един от тях е тръгнал да търси земята на предците си.

— Елфът на мрака ли? — попита Дендибар, мъчейки се да свърже подозрението, че Дризт се кани да се върне в подземното царство на своя народ, с кристалния отломък.

Може би Мрачните, с помощта на отломъка, щяха да въстанат?

— Елфът на мрака ли търси земята на предците си?

— Не — отговори Моркай, доволен, че Дендибар се бе отклонил от по-важните и опасни неща, които Червеният бе научил.

Времето минаваше, силата, с която шареният магьосник покоряваше волята на духа, все повече отслабваше и Моркай се надяваше да успее да се откъсне от заклинанието преди Дендибар да научи твърде много за Бруенор и спътниците му.

— Дризт До’Урден се е отказал завинаги от родните си земи. Той никога не би се завърнал в недрата на земята, още по-малко пък, водейки най-скъпите си приятели със себе си!

— Кой тогава?

— Един от тях бяга от надвиснала опасност — опита се Моркай да отклони вниманието на Дендибар.