Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 219

После момичето се обърна към Дризт, в когото вярваше безгранично:

— Пази го заради мен. Води го добре и му помогни да се върне при мен, когато всичко свърши!

Дризт кимна. Младата жена се обърна и се затича към Харкъл и Бръшляновото имение, ала Уолфгар не я последва — имаше пълна вяра в Кати-Бри.

— Заради полуръста и заради котката! — каза той на Дризт и като стисна Щитозъб, се загледа в пътя, който се простираше пред тях.

В лавандуловите очи на елфа припламна огън и Уолфгар неволно отстъпи назад.

— Не само заради тях — мрачно каза Дризт и се вгледа в просторните южни земи, из които сега бродеше чудовището, в което той самият можеше да се превърне, ако преди много години не бе взел онова така трудно решение.

Писано му бе, сигурен бе той, отново да се изправи срещу убиеца в битка, която щеше да го подложи на най-голямото изпитание в досегашния му живот… битка, която трябваше да спечели на всяка цена.

— Не само заради тях!

* * *

Дендибар рязко си пое дъх, когато видя трупа на Сидни, сврян в ъгъла на някаква мрачна стаичка.

Духът на Моркай махна с ръка и пред очите на шарения магьосник се разкри нова картина — дъното на Клисурата на Гарумн.

— Не! — изкрещя Дендибар при вида на обезобразеното, безглаво тяло на голема.

— Къде е елфът? — рязко попита магьосникът.

Моркай само махна с ръка, за да прогони образа на голема и не каза нищо, наслаждавайки се на уплахата на Дендибар.

— Къде е елфът? — повтори Шареният още по-настоятелно.

Моркай се разсмя.

— Сам си намери отговорите, които търсиш, глупав магьоснико. Вече не съм ти слуга!

Огънят в мангала припламна и призракът изчезна.

Обзет от дива ярост, Дендибар напусна очертанията на магическия кръг и събори мангала на земята.

— Скъпо ще ми платиш за дързостта си! — изкрещя той, макар че вече нямаше кой да го чуе.

Хиляди предположения нахлуха в ума му. Сидни бе мъртва. Бок бе мъртъв. Ами Ентрери? Ами елфът и приятелите му? Той трябваше, на всяка цена трябваше да открие отговорите на всички тези въпроси! Не можеше да изостави търсенето на Кристалния отломък, не можеше да се откаже от онова могъщество, което така страстно жадуваше.

Пое си дълбоко дъх и се съсредоточи върху заклинанието. Отново видя дъното на клисурата. Докато изричаше думите на магията, образът ставаше все по-близък и по-осезаем. Дендибар сякаш бе там — мракът и пустотата на сенките, които се таяха покрай стените, го обгръщаха, долавяше почти незабележимия полъх на вятъра, който раздвижваше въздуха в пропастта, под краката си усещаше острите камъни, които покриваха дъното й.

Магьосникът напусна мислите си и се озова в Клисурата на Гарумн.

— Бок! — прошепна той и се вгледа в осакатеното тяло на своето творение — най-голямото постижение на магьосническите му умения.

Създанието се размърда. Една скала се разклати и се отърколи встрани, докато то се мъчеше да се отзове на зова на господаря си и да се изправи. Дендибар гледаше без да може да повярва на очите си, смаян, че магическата сила, с която бе надарил голема, може да е толкова голяма, че да устои на страховитото падане и жестоките рани.