Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 218

— Хайде — повика я Дризт. — Тук вече не можем да направим нищо, а Риджис има нужда от нашата помощ.

Кати-Бри присви очи и стисна зъби, докато опъваше тетивата на магическия си лък. Сребърната стрела изсвистя във въздуха. Едно от джуджетата се строполи мъртво, а останалите панически побягнаха.

— Нищо не е това! — мрачно промълви Кати-Бри. — Ала аз ще се върна! Нека сивите псета бъдат сигурни — аз ще се върна!

Епилог

Дризт, Уолфгар и Кати-Бри, изтощени и обзети от неутешима скръб, пристигнаха в Дългата седловина няколко дни по-късно. Харкъл и останалите ги посрещнаха топло и им предложиха да останат в Бръшляновото имение колкото поискат. Ала въпреки че тримата на драго сърце биха се възползвали от възможността да си отпочинат и да се съвземат от тежките изпитания, нови пътища ги зовяха дори и в този момент.

Още на следващата сутрин Дризт и Уолфгар стояха в края на пътя, който извеждаше от Дългата седловина, яхнали бързите жребци, които магьосниците им бяха подарили. Кати-Бри бавно се приближи до тях, следвана от Харкъл, който изостана на няколко крачки след нея.

— Ще дойдеш ли с нас? — попита Дризт, макар вече да се досещаше от изражението й, че няма да ги придружи.

— Ще ми се да можех — отвърна Кати-Бри. — Ала вие ще намерите полуръста и без мен, сигурна съм. Аз трябва да изпълня една друга клетва.

— Кога? — рече Уолфгар.

— През пролетта, така ми се струва. Магьосниците се заеха с това — с помощта на заклинания вече повикаха джуджетата от Долината, както и Харбром от Адбарската цитадела. Събратята на Бруенор ще потеглят още тази седмица, а с тях ще дойдат и мнозина воини от Десетте града. Харбром ни обеща осем хиляди бойци, а и магьосниците ще ни помогнат.

Дризт се замисли за подземния град, който бе видял, докато прекосяваше долните нива и гледката на хилядите сиви джуджета отново изплува пред очите му. Дори и с всички воини от рода Боен чук и техните приятели от Долината, дори и с осемхилядната армия от Адбар и помощта на магьосниците, победата си оставаше трудна… ако не и невъзможна.

Уолфгар също се замисли за неимоверно тежката задача, с която се бе нагърбила Кати-Бри, и в ума му се прокрадна съмнение дали бе взел правилното решение. Риджис имаше нужда от него, това бе вярно, ала не можеше да изостави Кати-Бри точно сега, когато и тя имаше най-голяма нужда от него.

Младата жена разбра какво става в главата му. Тя се приближи до него и го целуна, после бързо се отдръпна.

— Свърши си работата, Уолфгар, сине на Беорнегар — каза тя. — И се върни при мен!

— Аз също бях приятел на Бруенор — възрази Уолфгар. — И аз споделях копнежа му по Митрал Хол. Трябва да съм до теб, когато тръгнеш в прослава на името му!

— Ти имаш приятел, който е жив и се нуждае от теб сега! — скара му се Кати-Бри. — И сама мога да съставя плановете за похода към Залите. Ти трябва да тръгнеш след Риджис! Дай на Ентрери да се разбере и се върни бързо. А кой знае, може и да успееш да дойдеш навреме, за да тръгнем заедно към Митрал Хол.