Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 26

Майката присви очи и Виерна се уплаши, че са проникнали в мислите й.

— Твой е — ти трябва да се грижиш за него — каза и Малис.

— Но Мая е по-млада от мен — запротестира средната сестра. — Ако се обучавам добре, ще ми останат само няколко години, за да стана върховна жрица.

— Или пък никога няма да станеш — строго й напомни матроната. — Заведи детето в параклиса. Закърми го със словото и го научи на всичко, което трябва да знае един принц, докато изпълнява задълженията си на прислужник в дома До’Урден.

— Аз ще се заема с него — предложи Бриса и несъзнателно посегна към камшика си. — За мен ще бъде такова удоволствие да покажа на един мъж къде е мястото му в нашия свят.

— Ти си върховна жрица. Имаш много по-важни задължения от обучението на една мъжка рожба. Детето е твое, Виерна — обърна се тя към другата си дъщеря, — не ме разочаровай! Това, което ще предадеш на Дризт, ще затвърди твоите собствени разбирания за начина ни на живот. Това „упражнение“ в гледането на деца като майка ще ти помогне да станеш върховна жрица — матроната я остави да помисли малко, да види задълженията си откъм положителната им страна, а после отново я заплаши:

— Може и да ти помогне, а може и да те унищожи!

Виерна въздъхна, но предпочете да си замълчи. Задачата, с която я бе натоварила матрона Малис, щеше да я лиши от свободно време поне за десет години. А тя сякаш не се виждаше в такава светлина — да прекара с детето с лилавите очи цяло десетилетие. Но и другият вариант — да предизвика гнева на собствената си майка — не беше за предпочитане.

* * *

Алтън изплю още едно парченце лепкава паяжина от устата си.

— Ти си просто едно момче — чирак — замънка той. — Защо го…?

— Убих ли? — продължи мисълта му Масой. — Във всеки случай, не за да те избавя от него, ако на това си се надявал — той се изплю върху трупа на Безликия. — Я ме погледни, принц от шестия дом — слуга, чистач на този противен…

— Хюнет — прекъсна го Алтън. — Домът Хюнет е шестият дом.

Младият мрачен елф допря пръст до устните си.

— Чакай малко — саркастичната му усмивка се разширяваше. — Предполагам, сега, след като ДеВир бяха пометени от лицето на земята, ние сме петият дом.

— Все още не са! — изрева Алтън.

— Нима? — Масой сложи пръста си на спусъка на арбалета.

Алтън се заплете още по-навътре в паяжината. Да бъдеш убит от учител е едно, но унижението от това да бъдеш убит от едно момче е…

— Май трябва да съм ти благодарен — призна му чиракът. — От седмица планирам да го убия.

— Защо? Нима уби един учител от Сорсъри, само защото твоето семейство те е дало да му служиш?

— Защото той щеше да ме спре! — изкрещя момчето. — Четири години му робувах на този подлизурко, на тази мърша! Чистих му ботушите. Приготвях мехлеми за отвратителното му лице! Е, стигаше ли му това?! Не, разбира се. Не и на него! — той отново се изплю върху тялото и продължи да говори по-скоро на себе си, отколкото на попадналия в капана Алтън. — Благородниците, които се издигат в магьосничеството, имат предимството да бъдат обучавани като чираци, преди да са навършили подходящата възраст за постъпване в Сорсъри.