Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 25

— Чудесно оръжие, Безлики! — сияеше чиракът и премяташе изваян арбалет в ръцете си.

Момчето хвърли злобна усмивка към Алтън и постави още една стрела в тетивата.

* * *

Матрона Малис се повдигна от трона и се изправи на крака.

— Махнете се от пътя ми! — изкрещя на дъщерите си тя.

Мая и Виерна се отдръпнаха от паяка-идол и бебето.

— Погледнете очите му, майко — осмели се да каже Виерна. — Толкова са необикновени.

Матроната огледа добре детето. Всичко изглежда беше наред и хубавото бе, че това момченце — Дризт, щеше да се нагърби с тежката задача да заеме мястото на безценния Налфейн — най-възрастния, вече мъртъв, син на Дома До’Урден.

— Очите му — повтори дъщерята.

Майка й я изгледа злобно, но се наведе, за да види за какво е цялата тази врява.

— Лилави? — сепна се Малис.

Никога не беше виждала, нито пък бе чувала за такива очи.

— Не е сляпо — побърза да добави Мая, видяла презрението, изписало се по лицето на майка й.

— Донесете свещта — нареди матроната. — Да видим как ще изглеждат тези очи, изложени на светлина.

Мая и Виерна се втурнаха към раклата, но Бриса ги спря.

— Само една върховна жрица има правото да се докосва до свещените предмети — припомни им тя, а гласът й звучеше заплашително.

Тя се повъртя надменно наоколо, после бръкна в свещеното ковчеже и извади от там една червена свещ, изгорена наполовина. Жриците закриха очите си и Малис положи ръка върху лицето на бебето, за да го предпази, докато Бриса запалваше свещта. Тя загоря с малко пламъче, но за очите на мрачните елфи светлината му беше повече от ослепителна.

— Дай я насам — каза матроната, след като нагоди очите си към светлината.

Бриса свещта към Дризт, а Малис постепенно отдалечаваше ръката й.

— Не плаче — отбеляза най-голямата дъщеря, изумена от факта, че бебето така спокойно понася тази заслепяваща до болка светлина.

— Пак са лилави — прошепна матроната, без да обръща внимание на приказките на дъщеря си. — И в двата спектъра очите на детето са лилави.

Виерна ахна, когато отново погледна малкото си братче и поразителните лилави ириси на очите му.

— Той е твой брат — напомни й матроната като чу звука, който бе издала дъщеря й — беше като намек, за това, което може да се случи. — Когато порасне и този поглед отново ти въздейства така, помни с цената на живота си, че той е твой брат.

Виерна се извърна и за малко да каже нещо, за което щеше да съжалява. Малис използваше почти всички мъже-войни на Дома До’Урден и не само тях — имаше още много други от различни домове, които изкусителната майка успяваше да привлече. Това бе станало почти традиция в Мензоберанзан. Коя беше тя тогава, че да раздава поучения как да се пази добро и благоразумно поведение. Виерна прехапа устни. Надяваше се върховните жрици да не са прочели мислите й.

В този град да си мислиш такива неща за една матрона, независимо дали са истина или не, означаваше само едно — сигурна и мъчителна смърт.