Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 181

Но Дризт се пребори с непоносимата болка и се изправи. Вече знаеше кой е истинският Масой и нямаше намерение да го изпуска от погледа си.

С кама в ръката магьосникът наблюдаваше тихото приближаване на мрачния войн.

Вторият син на До’Урден не можеше да проумее. Защо този фокусник не подготвяше новото си заклинание? От падането раната в рамото на Дризт се бе отворила, а магическите снаряди бяха улучили едната му страна и единия крак. Нараняванията на мрачния войн не бяха сериозни и глупавият Хюнет нямаше шанс да го победи в истинска схватка.

Съвсем невъзмутим, извадил камата си, магьосникът стоеше пред Дризт и се усмихваше злокобно.

Легнал по очи върху студения камък, Алтън усети топлината на собствената си кръв, стичаща се покрай разтопените кухини, в които някога се намираха очите му, а котката беше застанала на върха на сталагмита и още не се беше съвзела напълно от удара на мълнията.

Безликият магьосник събра сили и вдигна жезъла, за да я уцели повторно… но скъпоценният предмет беше счупен.

Обезумял от ужас, Алтън намери другата половина от него и я задържа пред невярващите си очи. Дори не забеляза Гуенивар, която се готвеше за скок.

Краищата на магическата пръчка засветиха — в предмета се надигаше могъща сила, която смая ДеВир.

— Не може да бъде — прошепна той.

Пантерата се хвърли върху него и точно в този момент счупеният жезъл избухна в ръцете на Алтън ДеВир.

Огнената експлозия проехтя в тишината на Мензоберанзан; по източната стена на голямото подземие се посипаха скални отломки, а Дризт и Масой бяха повалени от ударната вълна.

— Сега Гуенивар не принадлежи на никого — засмя се презрително Масой и запрати статуетката в земята.

— И няма жив ДеВир, който да желае унищожението на До’Урден — изръмжа в отговор Дризт, а гневът му не допусна да го обземе отчаяние. Масой беше причината за помрачението в душата му и войнът се хвърли като обезумял срещу отвратителния магьосник.

Миг преди да го достигне, младият Хюнет щракна с пръсти и изчезна. Дризт отчаяно започна да сече празния въздух пред себе си и изрева:

— Невидим!

Напрежението и усилията скоро го изтощиха; сляпата ярост на младежа утихна и той разбра, че Масой е избягал. Колко ли глупаво бе изглеждал в очите на магьосника? Колко уязвим!

Мрачният войн се сниши и се заслуша. Чу далечен напев, който идваше отвисоко — от стената на пещерата.

Инстинктите на Дризт му подсказаха да се хвърли настрана, но това, което бе научил за магьосника, му каза друго — Масой очакваше такава реакция. Младият До’Урден се престори, че се хвърля наляво и чу кулминационните думи на заклинанието. Когато мълнията се взриви покрай него, без да го нарани, Дризт се затича право напред, като се надяваше да си възвърне зрението навреме, за да пипне този фокусник.

— Проклет да си! — изкрещя Масой, когато разбра, че е бил надхитрен.