Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 143

Можеше да усети горещото присъствие на бойния отряд, който следваше стъпките му и особеното усещане единствено опровергаваше чувството на Дризт, че той и пантерата са сам-сами.

Привечер младият До’Урден забеляза първите признаци, предвещаващи неприятности. Той се приближи към разклонението на тунела, предпазливо се притисна към стената и усети лека вибрация в камъка. Миг по-късно трептенето се повтори, после още веднъж и Дризт се досети, че това бяха ритмичните удари на чук.

Той извади една квадратна пластина от кесийката си, голяма, колкото дланта му и нагрята с магия. Едната й страна беше обшита с дебела кожа, но другата сияеше доста ярко и съществата с инфрачервено зрение можеха да я забележат. Дризт се обърна назад към тунела, откъдето бе дошъл, и размаха предмета. Няколко секунди по-късно Дайнин бе настигнал своя брат.

— Чук — сигнализира Дризт на езика на жестовете и посочи към стената.

Дайнин се притисна към камъка и кимна одобрително.

— На петдесет ярда? — попита с ръце той.

— По-малко от сто — потвърди Дризт.

И Дайнин имаше своя магически нагрята пластина. В мрака, простиращ се пред него, той проблесна с нея и даде сигнала за бойна готовност; после се приближи към Дризт и Гуенивар и заедно се отправиха към разклона, към ударите на чука.

Миг по-късно, Дризт видя гномовете свиърфнебли за първи път. На двайсет крачки от него стояха двама пазачи — на височина стигаха до гърдите на мрачните елфи, а кожата им странно наподобяваше камъка — имаше същия релеф и топлинни отблясъци. Очите на гномовете искряха в издайническото червено на инфрачервения спектър. Само един поглед към тях напомни на Дризт и Дайнин, че лукавите гномове се чувстваха в Подземния мрак толкова у дома си, колкото и мрачните елфи и двамата братя побързаха да се скрият зад една скала в тунела.

Първият син на До’Урден даде знак на следващия мрачен войн от редиците на отряда, той пък предаде сигнала на този до него и така, докато цялата бойна група бе предупредена. После Дайнин се сниши и надзърна от скалата. Зад двамата пазачи, тунелът продължаваше още трийсет фута, правеше лек наклон и свършваше в огромна каменна ниша. Мрачният елф не можеше да види ясно този участък, но топлината от работата, която кипеше там и от струпаните гномове, се бе разпростряла в целия коридор.

Дайнин отново направи знак на другарите си. После се обърна към Дризт:

— Стойте тук с котката — нареди той и се спусна към разклона, за да обсъди плановете за действие с другите водачи.

Масой, който стоеше няколко редици по-назад, видя първия син на До’Урден и се почуди дали пред очите му не се разкрива идеалната възможност да убие Дризт. Ако войнът се окажеше съвсем сам начело на патрула, дали нямаше да успее да го порази тайно с някоя мълния? Възможността, ако въобще бе съществувала такава, бързо се изпари, когато останалите наобиколиха магьосника. Дайнин скоро се върна от последните групи и се запъти към своя брат.