Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 142

Младият войн прогони мрачните мисли от съзнанието си и си припомни, че този път, за разлика от предишния, беше застрашена родната му земя. Гномовете бяха навлезли във владенията на мрачните елфи. Ако наистина тези същества бяха толкова зли, колкото твърдяха Дайнин и останалите, Мензоберанзан нямаше друг избор, освен да отвърне със сила. Но само ако наистина бяха…

Групата на най-прославените мрачни войни в целия град — патрулът на Дризт — трябваше да поведе останалите отряди и вторият син на До’Урден зае челното си място. Той все още се чувстваше несигурен и не можеше да се развълнува от дадената му задача. Дори когато патрулите потеглиха, той се почуди дали да не ги отклони в грешна посока. Или да се отдалечи от тях и преди да са го настигнали да се срещне с гномовете и да ги предупреди за тяхното приближаване.

Дризт осъзна колко абсурдни са тези мисли. Не можеше да промени реалността, развоя на събитията в Мензоберанзан; не можеше да спре четирийсетте нетърпеливи и превъзбудени мрачни елфа, следващи стъпките му. Отново беше в капан и се чувстваше съвсем отчаян.

Тогава изведнъж се появи Масой и разведри мрачния войн:

— Гуенивар! — извика магьосникът и величествената пантера дотича при тях.

Тя зае мястото си до водача До’Урден, а младият Хюнет се върна в патрула.

Гуенивар вече не можеше да сдържа радостта си от срещата, нито пък Дризт — своята усмивка. Младежът не беше виждал пантерата от един месец заради мисията на Повърхността и после — престоят му вкъщи.

Котката скочи върху Дризт, с лапи върху гърдите му, и едва не повали слабичкия елф. Той я погали и радостно я почеса зад ушите.

Изведнъж и двамата се обърнаха едновременно, когато усетиха, че някои ги наблюдава с досада и неприязън. Видяха Масой — той стоеше със скръстени ръце, а лицето му бе започнало да почервенява от гняв.

— Няма да използвам пантерата, за да убия Дризт — мърмореше си магьосникът. — Искам да запазя това удоволствие за себе си.

Мрачният войн се почуди дали свъсеното изражение на този Хюнет не беше породено от завист. Завист към него и котката или към всичко, което го заобикаляше? Масой беше оставен в Мензоберанзан, а Дризт бе отишъл на Повърхността. Отрядът се бе завърнал с почести, а младият магьосник бе останал само зрител. Вторият син на До’Урден се отдръпна от Гуенивар, защото съчувстваше на болката на своя съмишленик.

Но когато Масой се отдалечи и зае своята позиция назад в редиците, Дризт коленичи и обгърна с ръце главата на пантерата.

* * *

Когато излязоха извън границите на обикновените патрулни маршрути, Дризт се почувства още по-радостен, че Гуенивар е с него. В Мензоберанзан имаше една поговорка — „Никой не е толкова самотен, колкото водачът на патрула“ — и през последните месеци Дризт бе започнал да я разбира. Той спря в края на една широка пътека, застана неподвижно и наостри очи и уши — проучваше следите зад себе си. Знаеше, че повече от четирийсет мрачни елфа, нетърпеливи и строени в боен ред, се приближават към него, ала нито дочуваше звук, нито различаваше движение в мрачните сенки на студения камък. Дризт погледна към Гуенивар, застанала търпеливо до него, и отново поеха напред.