Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 15

— И ти знаеш какво! — продължи младата жена.

— Кати-Бри! — отново проплака полуръстът, мъчейки се да я укроти.

Вместо отговор, тя стисна предницата на ризата му с две ръце, отлепи го от стената и отново го блъсна в нея, този път по-силно.

— Вече загубих Уолфгар — мрачно рече тя. Не искаше Риджис да се заблуждава, че си има работа с някого, който може да разсъждава трезво.

Полуръстът не знаеше какво да мисли. Кати-Бри винаги се бе проявявала като най-разумната от малката им групичка; именно нейното спокойствие и уравновесеност често пъти обуздаваха другите и им пречеха да извършат нещо прибързано. Дори Дризт, който също не бе склонен към лекомислие и импулсивност, нерядко сравняваше повелите на съвестта си с мнението на Кати-Бри. А ето че сега…

Риджис съвсем ясно виждаше какво вещаят тъмносините й гневни очи — болка.

Тя отново го дръпна напред и го удари в стената.

— Ще ми кажеш всичко, което знаеш — измамно тихо нареди Кати-Бри.

В тила на полуръста вече туптеше тъпа болка, а сърцето му бе изпълнено със страх — колкото за самия него, толкова и за Кати-Бри. Нима скръбта наистина я бе тласнала към такова черно отчаяние? И защо точно той трябваше да се окаже забъркан в цялата тази неразбория? Та всичко, което Риджис искаше от живота, бе топла постеля и още по-топла храна!

— Може би трябва да поговорим с Бруе… — започна той, но преди да успее да завърши, Кати-Бри го зашлеви през лицето.

Полуръстът вдигна ръка към пламналата си буза и впери изумен поглед в младата жена.

Гневната й реакция изненада и нея самата; нежните й очи се наляха със сълзи и тя потрепери. Риджис се запита дали Кати-Бри ще се разплаче или ще избухне.

Но какво да стори той? Наистина ли няколко дни разлика бяха от толкова голямо значение? Както винаги, полуръстът не се колеба дълго, преди да избере най-безболезнения изход:

— Дризт си отиде у дома — кротко каза той; за последиците щеше да се тревожи по-късно.

По лицето на Кати-Бри се разля облекчение.

— Та неговият дом е тук! Не може да е тръгнал към Долината на мразовития вятър!

— Мензоберанзан — поправи я Риджис.

Дори в гърба й да се бе забила смъртоносна стрела, младата жена нямаше да изпита по-силна болка и изумление, отколкото й причини това име. Тя пусна Риджис на земята и залитайки като слепец, приседна в крайчеца на леглото му.

— Всъщност — продължи полуръстът, — той остави Гуенивар за теб. Дризт толкова много държи и на двете ви!

Утешителните му думи не успяха да прогонят ужаса от лицето на Кати-Бри. Как му се искаше рубиненият медальон да е тук сега — навярно щеше да му помогне да я успокои поне малко.

— Не бива да казваш на Бруенор — добави той и реши, че няма да е зле малко да поукраси истината. — Освен това, Дризт може и да не стигне чак дотам. Каза, че първо ще се види с лейди Алустриел, за да се посъветва с нея накъде да поеме.

Всъщност това не бе съвсем вярно — Дризт просто бе споменал, че се колебае дали да не се отбие в Града на сребърната луна, за да се опита да разбере доколко са оправдани страховете му… само че в този миг Кати-Бри отчаяно се нуждаеше поне от зрънце надежда, за което да се залови.