Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 12

Защо иначе Блингденстоун, градът на враговете им, бе успял да оцелее толкова близо до тях през всичките тези години? Джарлаксъл вече знаеше отговора на този въпрос — без да искат, гномовете играеха ролята на тънката нишка, свързваща (макар и доста несигурно) домовете на Мензоберанзан. Когато общият им враг бе толкова близо, вечните междуособици и дрязги между родовете неминуемо отстъпваха място на обединяваща омраза.

А ето че с плановете си за завземане на Митрил Хол и покоряване на дръзките гномове, матрона Баенре заплашваше да скъса тази крехка нишка. Триел не се боеше, че Мрачните могат да претърпят поражение, още по-малко я притесняваше съюзът с малочислената колония на илитидите. Онова, което не й даваше покой, бе мисълта, че майка й може да успее. Матрона Баенре бе прастара дори в сравнение с дълголетната си раса, а престолът на рода по право се падаше на най-голямата й дъщеря — Триел. Доста примамливо местенце в момента, ала нещата можеха рязко да се променят, ако Митрил Хол и Блингденстоун паднеха. С тях щеше да си иде и врагът, който досега бе свързвал елфическите домове, щеше да се появи и още един повод за тревога — съюзниците на Митрил Хол от Повърхността неминуемо щяха да потърсят разплата.

Не му бе трудно да се досети какво иска матроната — майка, но едва сега разбра какви са истинските намерения на Лолт, за да подкрепи съсухрената, прастара Баенре.

— Хаос — отсече той.

Мензоберанзан бе живял в относителен покой векове наред. Е, някои родове се биеха помежду си — това бе неизбежно (домовете До’Урден и ДеВир бяха рухнали завинаги), но като цяло всичко в Града на мрака бе текло в установеното русло, без особени безредици и катаклизми.

— Ах, ти наистина си великолепна! — възкликна Джарлаксъл, давайки израз на искреното си възхищение от Кралицата на паяците.

Лолт очевидно искаше нов ред, освежаващо прочистване на един град, който бе започнал да й доскучава. Само че на Триел, която очакваше да наследи трона на майка си, заедно с всичките му опасности и отговорности, тази мисъл съвсем не се нравеше.

Гологлавият наемник, самият той ненадминат майстор на интригата и хаоса, се разсмя от сърце и се загледа в Нарбондел. Топлината на колоната бързо чезнеше, което означаваше, че в Подземния мрак бе нощ. Джарлаксъл рязко се обърна (при което магическите му ботуши звънко издрънчаха) и закрачи към К’еларз’орл, високото плато край източната стена на Мензоберанзан, мястото, където живееха повечето от най-влиятелните родове в града. Не биваше да закъснява за срещата си с матрона Баенре, на която щеше да разкаже за „тайния“ си разговор с най-голямата й дъщеря.

Колко точно трябва да й каже, мислеше си наемникът, и как точно да извърти думите си, за да се представи в най-благоприятна светлина?