Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 11

Така си беше. Като най-голяма дъщеря на матроната — майка, Триел несъмнено имаше най-големи права върху трона на рода, а пък като матрона — повелителка на Арах-Тинилит, влиянието й отстъпваше единствено на осемте матрони от управляващия съвет. Значителната власт, с която постепенно се бе сдобила, наистина имаше солидна основа. От друга страна, в Мензоберанзан законът не бе нищо повече, освен фасада, която едва-едва прикриваше царящия навсякъде хаос, а властта бе променлива и несигурна като горещ магмен поток.

— Ще видя какво мога да науча — съгласи се Джарлаксъл и се надигна да си върви. — Ще ти съобщя всичко, до което успея да се добера.

Триел не пропусна да забележи двусмислието на лукавите му думи, но нямаше друг избор, освен да приеме предложението му.

Малко по-късно, наемникът крачеше из просторните, лъкатушещи улици на Мензоберанзан, съпровождан от зоркия поглед и заредените оръжия на стражите, които стояха на пост край почти всяка от сталагмитните могили, както и върху оградените тераси на спускащите се на сантиметри от пода сталактити. Джарлаксъл не се притесняваше от тях — пъстрата му, широкопола шапка красноречиво издаваше самоличността му, а пък нямаше дом в града, който да желае война с Бреган Д’аерте. Потайна и опасна, групата (за чиято численост малцина в Мензоберанзан можеха да се досетят) имаше свои средища из всички ъгълчета и затънтени дупки на просторната пещера. Бреган Д’аерте бе всеизвестна, управляващите домове търпяха присъствието й, а Джарлаксъл бе смятан от мнозина за един от най-влиятелните мъже в Мензоберанзан.

Всъщност наемникът се чувстваше толкова сигурен в града, че почти не забелязваше изпитателните погледи на опасните стражи. Изцяло погълнат от мислите си, той се опитваше да долови и най-фините нюанси в думите на Триел от току-що приключилата среща. Предполагаемият план за превземане на Митрил Хол звучеше доста обещаващо. Джарлаксъл лично бе навлязъл в джуджешката твърдина, видял бе защитата й и макар тя да бе наистина впечатляваща, мощта на брадатите войни бледнееше пред многочислената и опасна елфическа армия. Когато силите на Мензоберанзан, начело с първата матрона, превземеха Митрил Хол, Лолт щеше да бъде неимоверно доволна, а домът Баенре щеше да достигне небивал връх в могъществото си.

Както Триел вече бе разбрала, матрона Баенре щеше да получи онова, за което копнееше от векове.

Небивал връх? Неизвестно защо, изразът сякаш се бе запечатал в съзнанието му. Когато достигна Нарбондел, внушителната колона, която отмерваше времето в Мензоберанзан, наемникът поспря и по устните му плъзна усмивка.

— Небивал връх? — прошепна той на глас.

Като че ли започваше да разбира притесненията на Триел. Жрицата се боеше, че майка й може да прекрачи границата, рискувайки сигурността на една вече забележителна империя в името на новата придобивка. Внезапно Джарлаксъл видя нещата от съвсем различен ъгъл. Какво ли щеше да стане, запита се той, ако планът на матрона Баенре успее и те завземат Митрил Хол и Блингденстоун? Какви врагове щяха да застрашават сигурността на Мензоберанзан оттук нататък, какво щеше да крепи крехката йерархия в града и да държи жителите му обединени?