Читать «Безкрайното море» онлайн - страница 6

Значи, не е било шега:

— Недоизпечени картофени кюфтета?

— Добре де, ясно. Всичко това е безсмислено, а аз съм идиот.

Той се усмихва. Зъбите му изглеждат много бели сред мръсната му брада и сега се сещам за това, че говореше за целувки. Чудя се дали четината върху горната му устна ще гъделичка.

Отблъсквам тази мисъл. Обещанията са безценни, а целувката също е един вид обещание.

2.

Ярката звездна светлина прорязва тъмнината и обагря магистралата в перлено бяло. Сухата трева свети, голите дървета проблясват. Като се изключи вятърът, който свисти над мъртвата земя, светът е потънал в тишината на зимата.

Приклякам до един джип и хвърлям последен поглед назад към хотела — безличен двуетажен бял правоъгълник сред други безлични бели правоъгълници, само на шест километра от огромната дупка, която някога беше „Кемп Хейвън“. Кръстихме го хотел „Уокър“, в памет на създателя на тази огромна дупка. Съливан ни каза, че хотелът е бил предварително уговорен за срещата й с Ивън. Мнението ми беше, че е твърде близо до местопрестъплението, твърде трудно за отбраняване, а и така или иначе Ивън Уокър беше мъртъв. Напомних на Зомби, че за среща са нужни двама души. Мнението ми беше отхвърлено. Ако Уокър наистина е бил един от тях, той може да е намерил начин да оцелее.

— Как? — попитах аз.

— Имаше евакуационни капсули — отвърна ми Съливан.

— Е и?

Веждите й се събраха. Тя си пое дълбоко дъх.

— И… той може да се е измъкнал с някоя от тях.

Погледнах я. Тя отвърна на погледа ми. Нито една от двете ни не каза нищо. Тогава Зомби рече:

— Е, така или иначе трябва да се подслоним някъде, Катализатор — тогава още не беше намерил брошурата за пещерите. — А и трябва да му дадем възможност да докаже невинността си.

— Каква невинност? — попитах аз.

— Да докаже, че е този, който казва, че е — Зомби погледна Съливан, която продължаваше да ме гледа гневно. — И да удържи обещанието си.

— Той обеща, че ще ме намери — обясни ми тя.

— Видях товарния самолет — казах аз. — Не видях евакуационна капсула.

Съливан се изчерви под луничките си.

— Само защото ти не си я видяла…

— В това няма смисъл — обърнах се към Зомби. — Същество от раса, хиляди години по-напреднала от нашата, се обръща срещу собствения си вид… по каква причина?

— Не съм осведомен каква е причината — отвърна Зомби с полуусмивка.

— Цялата му история е странна — продължих аз. — Чисто съзнание, обитаващо човешко тяло — ако не им трябват тела, значи, не им трябва и планета.