Читать «Психо» онлайн - страница 19

Кучка. Обикновено майка му не се изразяваше така. Но сега каза точно това. Бе болна, много болна. Може би момичето имаше право. Може би майка му наистина трябваше да постъпи в болница. Положението беше такова, че той вече не можеше да се оправя сам с нея. Вече не можеше да се оправя и със себе си, не мажеше да се владее. Какво казваше майка му за самообладанието? Това бе грях. Ти може би ще изгориш в ада.

Уискито го изгаряше. Трета глътка — имаше нужда от нея. Имаше нужда от много неща. Момичето бе право и за това. Така не можеше да се живее. Не можеше да продължава повече по този начин.

Вечерята бе цяло изпитание. Страхуваше се, че майка му може да направи сцена. След като я заключи в нейната стая и я остави горе, той се чудеше дали няма да започне да пищи и да тропа по пода. Но тя бе стояла много тихо, толкова тихо, сякаш слушаше разговора им. Може би точно това бе правила. Можеш да заключиш майка си, но не можеш да й попречиш да чува.

Норман се надяваше, че сега вече си е легнала. Утре може да е забравила всичко. Често се бе случвало. А след това някога, когато той вече мислеше, че тя е забравила напълно някой инцидент, изведнъж, месеци по-късно, когато небето изглеждаше безоблачно, тя го изваждаше на бял свят.

Безоблачно небе. Изразът го накара да се изкикоти. Подобно нещо вече не съществуваше, останали бяха само облаците и мрака. Както тази вечер.

Тогава той чу звук и рязко се размърда в стола си. Дали не идваше майка му? Не, не можеше да бъде, нали я беше заключил, спомняше си отлично. Трябваше да е момичето в съседната стая. Да, сега я чуваше по-добре — явно бе отворила куфара и си вадеше нещата за през нощта.

Норман отново пийна. Само за да успокои нервите си. Този път помогна. Ръката му вече не трепереше. Не се страхуваше. Поне докато мислеше за младата жена.

Смешно, но когато я видя, той бе обхванат от страшното чувство, че е… как беше думата? Като че ли започваше с им… Импозантен. Не, не беше това. Съвсем не се чувстваше импозантен, когато разговаря с жена. Чувстваше се имунизиран? Не, защо не бе вярно. Знаеше добре думата, която му се изплъзваше, беше я срещал стотици пъти в книгите, в онези книги, за които майка му дори не подозираше, че той притежава.

Добре, нямаше голямо значение. Когато бе с момичето, той наистина се чувстваше по този начин, но сега не бе така. Вече би могъл да направи всичко.

А имаше толкова много неща, които би искал да направи с подобно момиче. Младо, хубаво, а и интелигентно. Беше се държал като глупак, когато отвърна на онова, което тя говореше за майка му; сега вече допускаше, че бе права. Тя знаеше, тя можеше да разбере. Искаше му се да бе останала и да бяха продължили разговора.

Така както се развиха нещата, вероятно нямаше да я види повече никога. Утре ще е заминала. Завинаги. Джейн Уилсън от Сан Антонио, Тексас. Чудеше се коя бе тя, къде отиваше, що за човек бе всъщност. Би могъл да се влюби в момиче като нея. Да, би могъл, дори само от пръв поглед. В това нямаше нищо смешно. Но тя сигурно щеше да се засмее. Такива са момичетата… те винаги се присмиват. Защото са кучки.